Грегор и проклятието на топлокръвните [bg]

Накрая Грегор и Лукса само режеха ленти тиксо и пристягаха звездната сянка в наръчи. Хамнет ги събра и започна да ги подрежда в нещо като купа сено. Когато той се отдалечи и не можеше да ги чуе, Грегор се обърна към Лукса:

— Е, биваше си я тази история, която Рипред ни разказа за Хамнет.

— Да, това до голяма степен обяснява защо си е тръгнал — каза Лукса. — Не е бил с ума си. Но не обяснява защо не се е върнал в Регалия, когато е възвърнал разума си.

— Защото щяха пак да го накарат да се бие, Лукса — каза Грегор. — А той не е можел да издържи да убива повече.

— Никой от нас не изпитва особено удоволствие да убива — каза Лукса. — Правим го, за да оцелеем.

— В такъв случай какво искаш да кажеш? Да не мислиш, че е страхливец? — каза Грегор.

— Не страхливец в смисъл, че се страхува да умре. Но според мен му е по-лесно да живее тук в джунглата, отколкото да се върне и да се изправи пред истинския живот — каза Лукса.

Грегор се замисли за това. Първо, животът в джунглата не беше лесен. А Хамнет беше напуснал всички, които обичаше. Нямаше как да знае, че ще срещне жена горноземка и ще се роди Хазард. Вероятно дори не се беше надявал, че ще оцелее. Беше се отказал от всичко — от дома си, любимите си хора, живота си — защото толкова силно беше чувствал, че онова, което прави за Регалия, е погрешно.

— Не знам, Лукса. Струва ми се, че е взел много смело решение. И според него то е било единственото решение, което е можел да вземе — каза Грегор.

— Може би. Не знам. — Лукса поклати глава. — Но ти щеше ли да изоставиш семейството си, Грегор?

— Това е различно. В моето семейство не е позволено дори удрянето — каза Грегор. — А твоето вечно е във война.

— Вече и твоето — каза Лукса и откъсна със зъби парче тиксо.

Хамнет натрупа на купчина всички готови наръчи и дойде да им помогне да пристегнат още няколко. Лукса и Хамнет избягваха да разговарят много помежду си. Жалко, тъй като Грегор наистина харесваше и двамата, а те бяха роднини, и тъй нататък. Не беше съвсем сигурен как да ги накара да си говорят, но направи опит.

— Вие двамата наистина си приличате много каза той. — Дори се усмихвате по един и същ начин.

Лукса и Хамнет се спогледаха предпазливо, но не казаха нищо.

— Значи, Лукса много прилича на майка си, а? Рипред каза, че направо е одрала кожата на близначката ти — продължи Грегор.

Това беше по-скоро въпрос, така че Хамнет трябваше да отговори.

— Забележително е колко много прилича на Джудит. Дори като бебе… — Той млъкна, без да довърши.

— О, да, сигурно още си бил там, когато Лукса е била бебе — каза Грегор.

— Да, тогава с Лукса бяхме големи приятели. Аз я заведох на първата ѝ разходка с хвъркач извън града — каза Хамнет.

— На брега с кристалите — каза тихо Лукса.

Хамнет я погледна изненадано.

— Помниш това? Едва ли си била на повече от две години.