Грегор и проклятието на топлокръвните [bg]

Хамнет го накара да я повтори още няколко пъти, за да я запомни. Грегор я рецитираше за четвърти път, когато видя, че Бутс е до него и изпълнява малък танц в такт с думите.

— „Три пъти в кръг завърти се сега” — каза тя. Завъртя се в кръг по веднъж за всеки от трите пъти. — „Три пъти в кръг завърти се сега”. „Три пъти в кръг завърти се сега”. — Продължи, докато ѝ се зави свят и падна на земята, като се смееше.

— Добре, тук се казва, че „виждаме какво ни сполита” — каза Грегор. — Е, какво е то?

— Сигурно чумата — отвърна Рипред.

— „Виждаме” чумата, но не и „кога” — каза Грегор. — В такъв случай какво означава „кога”?

— Може да е много неща. Кога е започнала чумата. Кога ще бъде открито лекарството. Кога ще умре последният топлокръвен — каза Нике унесено.

— „Лекарство и зло се преплитат във нишка една и оформят единствена, здрава лоза” — каза Хамнет. — Предполагам, че това се отнася за растението, което е лекарството. Как му беше името?

— Звездна сянка — каза Грегор. — Изглежда ето така. — Той извади един въглен от огъня и нарисува растението върху камъка, както си го спомняше от книгата на Нивийв.

— „Лекарство и зло се преплитат в нишка една”… ако звездната сянка е лекарството, тогава какво е злото? — попита Рипред.

Но никой не се сети за нищо.

Така че вместо това се нахраниха и се приготвиха за сън. Хамнет и Лукса помогнаха на Аврора да се прибере в лагера. Двата ранени прилепа се поздравиха и се сгушиха един до друг.

— За Аврора ще е голяма утеха да има друг хвъркач, с когото да спи — каза Лукса. Грегор обаче се запита дали това беше единствената причина да се преместят в лагера. На Лукса вероятно също щеще да ѝ се отрази добре малко човешка компания.

— Ще дойдеш ли с нас в Лозето? — попита я Грегор.

— Може да ви потрябвам — отговори Лукса.

Грегор се канеше да я предупреди, че е опасно, но се сети, че за нея това изобщо няма значение.

Хамнет ги остави да спят цели осем часа. После закусиха и се приготвиха да изминат последния етап от пътуването до Лозето на очите. Двата прилепа щяха да пътуват вързани върху Фрил, Бутс щеше да заеме обичайното си място върху гърба на Темп, а всички други щяха да вървят пеш.

— Е, да тръгваме към Лозето на очите — каза Хамнет и Фрил се отправи начело в джунглата.

Грегор се помъчи да качи Бутс върху гърба на Темп, но тя все още беше погълната от танца си. Правеше няколко стъпки към джунглата, а после казваше: „Три пъти в кръг завърти се сега” и хукваше в обратната посока.

— Не, Бутс, този път води към Регалия — каза Грегор. Към Регалия, където всички разчитаха на тях. Вдигна Бутс на ръце и я сложи на гърба на Темп. — Хайде да вървим. Лекарството е в тази посока.