Дарът на змията [bg]

— Господинът ме повика?

— Можеш ли да четеш? — попита Сезуан.

— Да, господине.

— Добре. Следвай написаните от мен инструкции. Това са парите за Дружеството, а тази монета е за теб.

Той подаде на Адриан малка кожена кесийка и един сребърник. Адиран се поклони.

— Благодаря, господине. Много ви благодаря. Ще направя каквото ми заръча господинът.

Той се обърна, за да излезе, но аз го спрях.

— Почакай. Искам да погледна листа.

Адриан погледна въпросително Сезуан, който кимна леко. После ми подаде хартията. Там бе написано, че приложената сума в размер на двадесет и пет сребърника следва да бъде изплатена на Благотворителното дружество за освобождаването на Мелусина Тонере, дъщеря й Мели и доведената й дъщеря Роза. После бе добавено: „Освобождаването трябва да бъде извършено след десет дни, считано от днес, осмия ден на есента.“

Обърнах се разгневено към Сезуан.

— Не! Трябва да стане веднага. Още утре!

Той поклати глава.

— Не подлежи на обсъждане. Това е най-доброто, което можеш да получиш. Или го приеми, или се откажи.

Бях се втренчила в листа и ми се искаше да го разкъсам на парчета. Десет дни. Те щяха да се сторят като вечност на мама, Мели и Роза.

— Е? — попита той. — Ще сключиш ли сделка с мен или не?

Сълзите горяха в ъгълчетата на очите ми, но нямах избор.

Аз върнах листа на Адриан.

— Това „да“ ли означава? — попита Сезуан.

Кимнах.

— Да — прошепнах аз, макар че направо ми се гадеше.

— Добре — рече той и даде знак с ръка на Адриан да излезе от стаята. После седна на леглото и се протегна като самодоволна котка. — Сега ще разбереш какво е чувството да седиш и да се взираш в една затворена врата в продължение на десет дни!

„Ясно“ — помислих си аз. Това бе отмъщението му за Скайарк.

Той със замах свали ботушите от краката си, качи ги на леглото и се облегна назад върху възглавниците.

— Изгаси лампата преди да си легнеш — заръча ми Сезуан и затвори очи.

Малко след това явно заспа.

Стоях по средата на пода и мръзнех само по пола. Явно не се притесняваше особено, че можех да избягам. Дори не заключи вратата. А и къде бих могла да отида? Бях сключила сделка с дявола и вече бях негова.