И пета ще умре [bg]

— Не би имала шанс — каза Пул. — Бишъп най-вероятно е нахлул при нея изненадващо и я е повалил. Докторът ще открие нещо в токсикологичното изследване — сигурно седатив, пропофол или нубейн. У4М е използвал и двете.

Хърлес се обърна към колегата си.

— Нали каза, че е била затворена. А на мен ми изглежда, че е планирала бягство.

— Достатъчно е само да стои на крачка пред демоните. И сантиметър пред ноктите им стига — промърмори под нос Пул.

— Какво, по дяволите, ще рече това? — нацупи се Дийнър.

— Просто цитат, попадна ми веднъж в роман на Гад Макалистър — обясни му Пул. — Не мисля, че е страдала от агорафобия. Криела се е от някого. Страхувала се е.

— От Бишъп ли?

— Убил е сестра й, може би някак е успял да й прати съобщение в затвора, заплашил я е с нещо. Според мен този Франклин Кърби, когото е убила, е бил важен за него. Ето защо сцената е различна. У4М не е убил Либи Макинли заради Талбът или в отговор на престъпленията, в които е бил замесен богаташът. Според мен тук е търсил отмъщение. Искал е тя да страда, да изпита болка…

Пул забеляза нещо, щръкнало изпод сгънат кафяв пуловер. Бръкна вътре и го извади. Оказа се полароидна снимка на две жени в леглото, голи. Беше протъркана по ръбовете и цветовете — избелели.

— Това момиче започва да ми харесва — каза Дийнър.

— Стара е. Отпреди петнайсет-двайсет години, предполагам. Никой вече не използва полароид.

— Тук има още нещо — посочи Хърлес ръба на пуловера и срещуположния му ъгъл.

Пул го видя. Бръкна вътре. Оказа се кичур руса коса, дълъг десетина сантиметра, вързан с покрито с найлон черно гумено ластиче от двата края.