И пета ще умре [bg]

Сега потупа по таблото на колата.

— Кони е виждала и по-добри дни, но ще я върна в състоянието на кралица на бала. Просто е нужна малко работа.

Клоз спря да търка длани и го зяпна.

— В момента адски ме притесняваш. Сериозно говоря. Направо ми лъхаш на Кристин, а онази история не свършва добре за никого, дори и за колата. Защо не пратиш тази барака на вторични и не да си вземеш хубава тойота или хонда? Нещо с въздушни възглавници и CD плейър. Тази кола е с касетофон, Наш. Проклет касетофон. Откъде, по дяволите, ще й намериш касети?

— О, имай ми малко вяра — детективът се пресегна и удари с юмрук по жабката. Тя се отвори и удари Клоз по коленете. На пода се изсипаха и куп касети. — Хайде, пъхни вътре някое от тези лоши момчета!

Компютърният спец се вторачи в купчината пластмаса в краката си.

— Тази кола официално получава статут на легенда! — той се пресегна и взе една от касетите. — Уха, леле! — Пъхна я в касетофона с приятно за ухото щракване. Миг по-късно през издуханите тонколони с хрипливи трели запука встъпителното интро за Sweet Caroline на Нийл Даймънд.

Наш затупа с пръсти по волана, докато Клоз се полюшваше напред-назад в такт с песента.

— Джон Ленън е нищо в сравнение с този тип. Чист гений!

Клоз започна да си тананика.

Наш се пресегна и извади касетата.

— Какво, по дяволите…? — намръщи се Клозовски.

— Ако те оставя да я изслушаш, ще вземеш да пееш, после аз ще се разпея, след това ще преживеем миг на близост и когато свърши, ще ни бъде неловко. Не съм готов да пея Нийл Даймънд с теб. Това е голяма крачка. Не си бил достатъчно дълго на полева работа — заяви детективът.

— Но би пял с Клеър и Портър обаче, нали?

— Това е различно.

— С какво е различно?

— Просто е такова.

— Мисля, че страдам от завист към партньорите ти. Ние в Ай Ти отдела не пеем.

Наш се вгледа през улицата.

— Имаме раздвижване.

Мъж в дебело синьо вълнено палто слезе от червен джип и се втурна през снега към масивната сива сграда в средата на паркинга. Трудно му беше да отключи с ръкавици, но успя да отвори вратата и се пъхна вътре.

— Сигурно е управителят или собственикът — предположи Клоз. — Прав беше. Дойде рано да се подготви за разпродажбата.

— Да вървим — Наш разкопча колана си и отвори вратата. Леденият вятър за малко да го събори, на всичкото отгоре се пързаляше по заледената улица. Вдигна си яката на палтото и я стисна здраво около врата си. Искаше му се да има шапка.

„Каре Ар Ъс“ имаше малък паркинг, не повече от два декара, обкръжен от висока черна ограда и монтирани високо жълти прожектори, които озаряваха във възможно най-ласкателна светлина селекцията коли втора ръка последен модел. Всяко превозно средство имаше етикет с привлекателен девиз под надутата си цена: Малък километраж! Без ръжда! Страхотна цена! Чиста!