И пета ще умре [bg]

— Какво?

— В портфейла е имал петстотин и дванайсет долара. Кражба в размер над петстотин долара в окръг Орлиънс води до обвинения в хулиганство. Ако си е бил купил: още един „Ураган“, най-вероятно щяха да обвинят жената само в дребна простъпка и да я пуснат да се прибира у дома. В случая обаче я очаква минимален престой от минимум две години, може и повече, ако това не е първото й провинение.

— Уха.

— Аха. Е, ако ще играеш, бъди готов да си платиш цената… — сви рамене директорът Вайна. — Очевидно е имала още три портфейла в себе си. Нито един от документите за самоличност не е нейният, не си е казала и името.

— А отпечатъците й?

Вайна поклати глава.

— Няма ги в системата, нито нашата, нито националната. Открихме един идентификационен белег, татуировка на китката… — той обърна монитора така, че Портър да види изображението.

Детективът се ококори. Наведе се над бюрото. Татуировката представляваше малка осмица, същата като намерената на китката на Джейкъб Китнър — убит от градски автобус и първоначално смятан за У4М. Бишъп беше белязал и Емъри Конърс със същата татуировка.

— Трябва да я видя — заяви той.

Директорът обърна отново монитора си.

— Ще трябва да получим разрешение. Адвокатът й няма да ни пусне.

Портър се намръщи:

— Как е наела адвокат, без да си каже името?

Уейднър се прокашля.

— Присъствах на случката. Състоя се при приемането и първоначалния разпит. Тя не каза нито дума от момента на свалянето й от автобуса и през първия час, след като я настанихме в залата за разпити. Просто се взираше в онзи, който се занимаваше с разпита, детектив Дънлийви. И през цялото време стоеше с една такава лепната усмивчица… След около час се наведе през масата и произнесе три думи: Адвокат Сара Уернър. След което се облегна на стола, скръсти ръце и пак се усмихна. Не знам как Дънлийви успя да си удържи нервите. Аз, мамка му, не можах… — тъмничарят се усети за ругатнята и погледна директора, който му махна небрежно.

— Коя е Сара Уернър? Местна ли е? — попита Портър.

— Ще трябва да попитате Дънлийви.

Директорът включи високоговорителя на телефона си й набра номер.

Отсреща дрезгав глас отговори:

— Да?

— Дънлийви? Обажда се директор Вайна от затвора. При мен са един детектив от Чикаго и един от пазачите ни. Какво можеш да ми кажеш за онази Джейн Доу отпреди няколко седмици? Представяна от Сара Уернър?

— О, по дяволите. Пак ли тази гадина? — въздъхна Дънлийви. — Нямам кой знае какво за казване относно престъплението. Спипана е да бърка по чужди джобове. Мъжът каза, че и преди са го пребърквали и има навика да си проверява от време на време портфейла, когато е на обществено място. Жената леко го е бутнала на минаване и той посегнал към портфейла, открил липсата му и я сграбчил за ръката. Крадлата се противопоставила с яростно драскане по лицето му и му се разкрещяла, просто нещо от рода на „Няма да дойда с теб, пусни ме! Няма да ти позволя да ме нараниш пак, дойде ми до гуша!“, това привлякло вниманието на няколко местни момчета, които празнували Хепи ауър в съседния бар. Измъкнали се навън, разделили двамата и се захванали да смачкат от бой онзи тип.