И пета ще умре [bg]

— Сигурен съм, че си бил направо умопомрачително хлапе — отвърна Наш. — Преподаването обяснява и посещенията в Старбъкс. Освен да си търси кола, тя се е срещала там с ученици.

— Старбъкс и библиотеката, там го правех аз — съгласи се Клоз.

Наш потърси снимката на Лили Дейвис на телефона си и я показа на Къмбърленд.

— Ами това момиче? Виждали ли сте я тук?

Управителят се взря в малкото екранче и присви очи зад очилата.

— Не. Нея не я познавам.

— А възможно ли е да се е срещала с друг продавач във фирмата?

Къмбърленд поклати глава.

— И така да е, аз съм винаги тук. Създал съм си навик да опознавам всеки, който влезе през вратата. Някои от младите продавачи доста ги бива, но аз съм по-добър. От тях някой може и да си тръгне без продажба, но при мен такива няма. Винаги сключвам сделката.

— Ще ни трябва списък на всичките ви служители — каза Наш.

— Лесна работа. Тук сме с Брандън Стрингър и Дъг Фреденбърг. Дъг ми е механикът. От два дни е болен, има грип. Брандън трябва да дойде в осем.

— Някой от тях да е имал контакт с момичето на Рейнолдс?

— Поне аз не знам — каза Къмбърленд на Наш. — При първото й идване Брандън беше с друг клиент. Тя беше решително дребосъче, бързичко огледа маздата отвън, после влезе направо тук, в офиса, и ми каза, че иска да я купи. Без пробни обиколки. Няма и да позволя на някой без книжка да кара, но бих я извел на кръгче с колата.

— А къде беше онзи другият? Фреденбърг?

Къмбърленд пак чукна по компютъра си.

— Изглежда, е лежал под един понтиак в гаража, сменял е главен спирачен цилиндър. Рядко контактува с клиентите. Повече от добре дошли сте да изчакате Брандън. Може би искате да огледате паркинга? — той кимна към шевито на Наш, паркирано от другата страна на улицата. — Колата ви има потенциал да стане страхотно бебче, но разполагате ли с време и ресурси да го постигнете? Какво ще кажете да я смените с нещо симпатично и вече готово?

— Нещо с работещо отопление и може би стерео без манивела отстрани — вметна Клоз, — колата ти е толкова стара, че се налага да храниш конете под капака.

И двамата го зяпнаха.

— Хайде де, това беше смешна шега.

— Не, синко, всъщност не е — увери го Къмбърленд.