Погребани тайни [bg]

— Паметта ми все още е отлична, слава богу, но нищо не ми идва на ум. Ако Маршъл има и най-малка представа какво е „Меркурий“, веднага ще им го даде. Той би се отказал от състоянието си, за да върне дъщеря си.

— Ако му е останало някакво състояние.

— Нищо не съм чувала по въпроса, изобщо не ми е споменавал да има неприятности. С него обаче вече не си говорим много. Доколко се знае, че той е…

— Разорен. Засега някак си е успял да спре новината да се разчуе, но съм сигурен, че духът всеки момент ще излезе от бутилката. Той не ти ли се доверява?

— Не и откакто се нанесе Белинда.

— Доста сериозна промяна.

— Миличък, преди Маршъл ми се обаждаше дори преди да отиде до тоалетната. Това е разликата между него и баща ти. Една от многото разлики. Маршъл уважаваше преценката ми.

Болеше ме да го чуя, но майка ми цял живот беше алергична към самосъжалението и го каза с лекота.

— Значи смяташ, че тя нарочно го отдалечава от теб?

Майка ми пое дълбоко дъх, а червеното пламъче на върха на цигарата проблесна, като пращеше и съскаше.

— Два пъти ме каниха на вечеря, а тя постоянно ме прегръщаше и ми повтаряше с оня захаросан тон, че просто „трябва да идем на пазар на Нюбъри стрийт“, или питаше „защо не ме виждат по-често“, но щом се обадя на Маршъл у дома, вдига тя и казва, че ще му предаде. Съмнявам се, че някога му е предавала каквото и да било.

— Не си ли пишете по електронната поща?

— Тя смени адреса му и аз така и не получих новия. Казва, че той трябвало да внимава много повече и да не е така леснодостъпен. Така че пиша на Белинда и тя отговаря от негово име.

— Е, и Алекса не се разбира с нея.

Мама поклати глава и издиша голямо количество дим.

— О, тази жена е направо токсична! Алекса постоянно се оплакваше от нея, а аз все й казвах да й даде възможност — да си втора майка не е лесно. Само че накрая се запознах с нея и ми стана ясно. Мисля, че Белинда всъщност мрази заварената си дъщеря. Никога не съм виждала подобно нещо.

— Тя казва, че обожава Алекса.

— Пред другите. Когато са насаме, не си прави труда да се преструва.

— Може би това не е единствената й преструвка. Не се ли оплака на Маршъл, че тя те изолира?

— Разбира се, поне в началото. Той вдигаше рамене и казваше „Научих се да не споря“.

— Много странно.

— Това се случва с много женени мъже, когато поостареят, виждала съм го. Съпругите им започват да управляват социалния им живот, после и приятелствата им. Съпругът абдикира от отговорност, защото е твърде зает или просто не му се занимава и докато се усети, става еднолична собственост на жена си. Дори богатите мъже с власт, какъвто… беше Маршъл. Смятам, че като се изключи Белинда, извън офиса той се вижда единствено с Дейвид Шектър.

— Шектър откога му е адвокат?

— Шеки ли? Той не му е адвокат.

— Какъв му е тогава?

— Нали знаеш как шефовете на мафията винаги си имат съветници?

— Консилиере?

— Точно така. Шеки е консилиере на Маршъл.

— И за какво го съветва?

— Смятам, че той просто вярва на преценката му.