Погребани тайни [bg]

Парите определено не били част от уговорката и не смятам, че тя успя напълно да разбере страстта на баща ми към тях. Баща й, адвокат на държавна служба, използвал торбичката чай по два пъти, за да пести стотинките.

На майка ми не й било лесно — оказало се, че да си съпруга на Тъмния принц на Уолстрийт е длъжност на пълен работен ден. Постоянно трябвало да ходи по приеми и коктейли. Имената на господин и госпожа Хелър неизменно изниквали във всяка благотворителна програма, в най-краткия списък с най-щедрите дарители. Не просто домакини, спонсори или, да пази Господ, приятели — те винаги били в Президентския кръг, в Председателския съвет, в Обществото на века… докато единственото, което искала майка ми, било да си остане у дома с двете си момчета — с мен и с Роджър.

Баща ми изчезна, когато бях на тринайсет. Укриваше се от правосъдието, а тридесет и седемте обвинения във финансови злоупотреби го следваха като глутница кучета. Пътуваше из Европа, докато накрая се приземи в Швейцария. Всичките му сметки бяха замразени и семейството ни от богато се превърна в мизерстващо. Загубата на сигурност и унижението травмираха майка ми, както и нас, но дълбоко в себе си се чудех дали тя не изпитва и облекчение, че е излязла от златния сапунен мехур, че вече не трябва по команда да играе ролята на домакиня на грандиозни събития. И че е избягала от нарцисизма на баща ми, който изсмукваше кислорода наоколо и унищожаваше душите ни.

Когато майка ми си намери работа като лична асистентка на Маршъл Маркъс, това спаси и нейния живот, и нашите. Сигурно е било и унизително — до вчера той гостуваше в дома й, а днес тя сортираше списъка му с обаждания, но Маршъл направи всичко възможно тя да няма такова чувство. Нямахме чувството и че ни прави подаяние, макар че вероятно именно за това ставаше дума. Майка ми обясни, че вместо това е имала чувството, че това е семеен бизнес, а тя е част от семейството.

После тя си намери работа като преподавател в местното начално училище, а сега беше пенсионерка, но продължаваше да работи в училищната библиотека на доброволни начала. Освен това се грижеше за старите дами в комплекса за пенсионери, в който живееше. Някой трябва да ви закара при очния лекар? Обадете се на Франки. Не ви е ясно какво точно означава онзи абзац със ситния шрифт накрая на рецептата ви? Питайте Франки. Тя знаеше всичко или беше наясно как да го проучи. Не знам защо се преструваше, че е пенсионирана, след като всъщност беше по-заета от целия медицински персонал, който се грижеше за тях. Освен това още от момента, в който се освободи от златната клетка, тя стана съвсем пряма. Не търпеше ничии глупости. Милата ми, деликатна майка се бе превърнала в директна, хаплива възрастна жена. Което беше разкошно.