Погребани тайни [bg]

— Точно така.

— По едно и също време ли?

— Да, само за пет минути. Маурицио и отвлеченото момиче са дошли заедно, разбира се. Били са там за седемнайсет минути. Господинн X е останал само за четири или пет.

Виждах, че са се срещнали в гориста местност. Близо до езерото Санди, което беше част от резервата. Отдалечено и изолирано след полунощ — подходящо място за среща. Значи айфонът на Алекса беше отишъл от Бостън до Линкън, а после — обратно до Леминстър. Където го бяха изхвърлили.

Сега разбирах смисъла — Маурицио я беше отвел от хотела в Линкън, на двайсет минути от Бостън, където я бе предал на „господин X“.

Докато Маурицио се е връщал в Бостън — всъщност, в апартамента си в Медфърт, северно от Бостън — господин X е карал Алекса на север. Изхвърлил е телефона й на път през Леминстър. Приех, че тя е останала в колата при него. След което са пресекли границата с Ню Хампшър.

— Значи маршрутът им свършва в южен Ню Хампшър — казах аз. — В Нашуа.

— Не, в Нашуа телефонът на господин X изчезва. Това може да означава, че го е изключил или че е нямало покритие, след което го е изключил. Все едно — от тогава не го е използвал.

— Постъпил е лекомислено, като го е оставил включен — казах аз.

— Е, в интерес на истината, той е смятал, че не може да бъде проследен.

— Така ли е?

— Всъщност не. Между проследяване и засичане има разлика. Все едно следваш черна кутия на покрива на камион. Не знаем какво има в нея, но знаем къде е. Няма как да открием кой е, но може да разберем къде се намира. Разбираш ли?

— Намира се в Ню Хампшър. Което означава, че сигурно и тя е там. Може би в Нашуа или някъде наблизо.

— Не бих го приел за даденост. Господин X може да е минал оттам на път за Канада.

— Това не е най-логичният маршрут, ако ще кара до Канада.

Той кимна в знак на съгласие.

— Те са в Ню Хампшър — казах аз.