Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Погребани тайни [bg]
Погребани тайни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Погребани тайни [bg]

Электронная книга - «Погребани тайни [bg]». Краткое содержание книги:

„Погребани тайни” е втората книга (след романа „Изчезнал”) от поредицата с главен герой Ник Хелър. Следовател, който никога не забравя, че жертвите са били живи хора и тяхната смърт е оставила след себе си празнина в душите на техните близки, Когато Алекса, дъщерята на милиардера Маршъл Маркъс е отвлечена, баща и се обръща към единствения човек, на когото има доверие — семейния приятел и независим следовател Ник Хелър. Алекса е заровена жива, видеокамера излъчва на живо по интернет всяка секунда от оставащия й живот, Кои са тайнствените похитители и защо няма искане за откуп? С помощта на бившата си приятелка — агента на ФБР Диана Мадигън — Ник Хелър трябва да премине през множество пластове от връзки, манипулации, задкулисни игри и заблуди, за да стигне до Алекса преди да е станало твърде късно. За да спаси момичето, което е израснало пред очите му, Ник няма да се спре пред нищо и е готов да унищожи всеки, застанал на пътя му. Дори, и бащата на Алекса, Защото има тайни, които не могат да останат погребани.
„Ник Хелър, независим следовател, когото Джоузеф Файндър ни представи в „Изчезнал”, е човек, който бихте искали да е на ваша страна… Файндър ни показва привлекателен герой, но едновременно с това и приятен характер, защото не го превръща в супергерой. Сравнението с Джак Рийчър на Лий Чайлд е неизбежно, но Хелър никога не действа като самотен каубой. Той е достатъчно човек, за да търси и приема помощ… Препускайки заедно с него, вие ще искате още една глава, после още една и още една. Знаете, че той ще успее, но имате нужда да разберете как.” „Вашингтон поуст”
1 ... 55 56 57 58 59 60 61 62 63 ... 118
Перейти на страницу:

— Кога?.

— В 2.36 часа сутринта. Явно всички снимки, направени с айфон, съдържат данни, които указват датата и часа. Както и нещо, наречено геотаг — дава ти GPS координатите на телефона в момента, когато е била направена снимката.

— Леминстър?

— Надолу по пътя, на около километър и половина от мястото, където го намери.

— Това е бухал.

— Да. Не бях сигурна дали ще успееш да го различиш на екрана на твоето блекбери, но ако увеличиш снимката, изглежда, че татуировката покрива главата и врата му, както и значителна част от горната част на гърба.

— Потърси ли я вече в НИЦП?

— Разбира се. Едно от полетата в базата данни е за белези и татуировки. Нищо не излезе.

— Прати ли я в Центъра за информация за бандите?

— Да, без резултат.

— Няма ли някаква централна база данни за татуировки на престъпници?

— Трябва да има, но няма.

Замислих се за миг.

— Някога виждала ли си татуировките на Латинските крале?

Латинските крале са най-голямата латино улична банда в страната.

— Не е ли корона с пет върха?

— Това е една от тях. Имат и една с лъв с корона на главата — с остри зъби и големи очи. Някои членове на бандата си я татуират на гърба, огромна е.

— Мислиш, че е член на латино банда?

— Поне на някаква банда.

— Изпратих снимката на седемдесетте ни юридически аташета по света и ги помолих да я покажат на местната полиция. Може да извадим късмет.

— Да, може би — не бях оптимист. — Мъж с бухал на главата и врата би трябвало да бие на очи и хората да не го забравят лесно.

— Това не е умно. Бухалите би трябвало да са умни.

— Средностатистическият уличен гълъб е десет пъти по-умен от най-умния бухал. Въпросът не е, че е умен, а че плаши. В някои култури бухалът е символ на смъртта — обясних аз. — Лошо предзнаменование. Пророчество за смърт.

— Къде? В кои страни?

Замислих се за момент.

— Мексико… Япония… Май че и Румъния. Може би Русия… Виждала ли си как ловуват бухалите?

— Може да ти се стори странно, но не съм.

— Движи главата си наляво и надясно, нагоре-надолу, като наблюдава, слуша и определя разстоянието до жертвата си. Не би могла да откриеш по-съвършен и безскрупулен убиец.

51

— Здравейте, господин Хелър — поздрави ме Джилиън, щом влязох в офиса. — Дороти пита за вас.

— Позволено ти е да ме наричаш Ник — казах аз вероятно за двайсети път, откакто тя постъпи на работа при мен.

— Благодаря ви, господин Хелър, но това ме кара да се чувствам неудобно.

— Добре — казах аз. — Тогава ме наричай Ел Хефе.

— Моля!?

Забелязах пеперудата, татуирана на дясното й рамо — носеше някаква дантелена блуза, която оголваше корема й. На пъпа й имаше пиърсинг.

— Какво означава тази пеперуда? — попитах аз.

— Символизира свобода и промяна. Направих си я, когато спрях да ям плът.

— Била си канибал? Не беше отбелязано в документите ти, когато кандидатстваше за работа при мен.

— Какво!? Искам да кажа, че преди ядях месо. На кръста си имам татуировка „Месото означава убийство“, искате ли да я видите?

Тя стана и се обърна.

— Джилиън! — звънна гласът на Дороти, която вървеше към нас. — Можеш да си показваш курвопечатите извън работно време. Освен това трябва да обсъдим как е редно да се обличаш в офиса.

— Нали казахте, че не е задължително да съм на токчета?

Дороти поклати глава с досада.

— Получих снимката, която ми прати — обърна се тя към мен.

— Търся подобни татуировки в Гугъл, но засега нищо не откривам.

— Брат ми работеше в студио за татуировки в Согъс — намеси се в този момент Джилиън.

— Най-добре смени тонера на принтера, както те помолих — сряза я Дороти.

— В кабинета ми! — наредих аз на Дороти. — Би ли ми напомнила защо нае Джилиън?

— Тя е изключително умна млада жена.

— Това ми е убягнало.

— Признавам, че нагаждането към канцеларската работа й отнема повече време, отколкото очаквах…

— Работата й не е ли именно канцеларска?

— Дай й възможност, или сам й намери заместник — изрепчи ми се Дороти. — А сега да преминем нататък, ако обичаш. Открих спайуеър в мрежата ни.

— Какъв вид спайуеър?

— Вирус, който е проникнал във вътрешната ни мрежа и е отворил задна врата. Вече от няколко дни сканира всички дискове, търсейки защитени файлове, и ги праща някъде.

— Ето как са се добрали до кодовете за охранителната ми система — казах аз. — Къде ги праща?

Дороти сви рамене.

— Към прокси сървъри, които се пренасочват на толкова места, че откриването им е почти невъзможно. Но поне го изчистих.

1 ... 55 56 57 58 59 60 61 62 63 ... 118
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)