Дъщеря назаем [bg]

Тя стрелна рязко с поглед доведената си дъщеря, която тази сутрин изглеждаше бледа. Не можеше да отрече обаче, че момичето има борбен дух — устоя на погледа й предизвикателно.

Ема тресна с такава сила чиниите на кухненския плот, че се учуди, че не се счупиха. После се завъртя, облегна гръб в плота и скръсти ръце.

— Добре — заяви възможно най-наперено. — Излизаме на разходка. Всички заедно. Облечете се!

— Моля?

Най-сетне реакция от страна на Наташа.

— Няма да ходя никъде. Ти не си ми майка. Не можеш да ми нареждаш какво да правя.

„Смели думи, Наташа“, помисли си Ема.

— Грешиш, Наташа. Аз съм възрастната, ти си детето. Може да си способна на ужасии, които аз не бих се унижила да извърша и в най-страховитите си сънища — Ема се направи, че не забелязва потресеното изражение на Дейвид, — но определено няма да ми попречиш да изляза на разходка, а баща ти идва с мен. Ако държиш да ни шпионираш, препоръчвам ти да дойдеш с нас, иначе може да избягаме в града и да извикаме полиция.

— Ем, ами ако някой се появи? — попита Дейвид в очевидно недоумение какво цели тя.

— Никой няма да се появи, нали така? Ще се обадят на Наташа по мобилния, който не пуска от дясната си ръка. Същият, който според мен е вкарала в къщата в джоба на полара ми.

Без да дочака отговор, Ема се скри в антрето и се върна с три различни по големина полара. Подхвърли червения на Наташа, която го прие с подозрителен поглед.

— Облечи се. Навън е студено, а и това ти свърши добра работа, когато се нуждаеше от дълбоки джобове, нали? Трябва да се раздвижим, за да се поободрим. Хайде, тръгвайте и двамата!

Тя отвори вратата към задната тераса, пъхна крака в чифт зелени ботуши и пое по пътеката, убедена, че Дейвид ще я последва.

Спря на мястото, където пътеката се събираше с пътя; действително след няколко минути Дейвид и дъщеря му се зададоха иззад ъгъла подобно на двойка отегчени туристи на неделна разходка.

Ема се завъртя на пети и продължи напред. Искаше да се отдалечат достатъчно от къщата, преди да се заеме с Наташа. Изчака в началото на пътеката, която водеше през полето до стар конски път, по който се беше разхождала няколко пъти. Наташа и Дейвид я настигнаха и тя ги поведе по пътеката.

— Водех тук Оли като съвсем малък — поде Ема. — Слагах го в детската раничка, само че с лицето навън, за да може да вижда какво става наоколо. Беше му любимо. Сигурна съм, че и майка ти те е водила тук като бебе. Нали така каза, Дейвид? Че Каролайн е обожавала да се разхожда с Таша, когато е била малка?

След кратко мълчание Дейвид явно осъзна какво цели.

— В събота или неделя излизахме всички заедно. Спомняш ли си, Таша? А когато получи първото си колело, държеше да го караш през цялото време. Обяснихме ти, че пътеката е твърде неравна за велосипед, особено с помощни колела, но ти беше категорична, така че се наложи да те бутам. Гърбът ме боля седмици наред.

Той се усмихна на Наташа, за да покаже, че не я обвинява с думите си.