![Ханибал: Врагът на Рим [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/9/4/hanibal-vragt-na-rim-bg-download.jpg)
Ханибал: Врагът на Рим [bg]
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-907-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал: Врагът на Рим [bg]». Краткое содержание книги:
През Първата пуническа война римляните са победили и унизили Картаген, техния единствен сериозен съперник за власт в Средиземноморието. Сега блестящият картагенски генерал Ханибал е решил да отмъсти. В надигащата се буря съдбата среща двама младежи — Ханон, син на изтъкнат войник и довереник на Ханибал, и Квинт, син на римски конник и земевладелец. Катастрофална авантюра в морето превръща Ханон в роб, купен от бащата на Квинт. Макар че между двамата младежи — и сестрата на Квинт Аврелия — се ражда неочаквано приятелство, съдбата ги разделя, когато двете воюващи страни се изправят една срещу друга. Двамата се озовават на противоположните страни на конфликта и съюзът, изкован в робство, ще бъде доведен до зашеметяващия си край на бойното поле.
„Стегни се! Трябва да спасиш Квинт“.
Изгледа твърдо Балбус и каза:
— Искаш ли и меч в червата, освен стрелата?
Балбус трепна и Ханон му се нахвърли. „Събуди страх в сърцето на врага и си спечелил половината битка“ — така казваше баща му.
— Картаген! — изрева той и се втурна напред. Дори Полион да го атакуваше в гръб, Ханон беше твърдо решен да убие Балбус.
Балбус видя убийствения пламък в очите му, пусна клона, вдигна ръце и се примоли:
— Не ме убивай.
Ханон не му се довери нито за миг, че няма да опита нещо. Не знаеше и какво се кани да направи Полион. С издадено напред дясно рамо блъсна Балбус в гърдите и го отхвърли назад.
Когато се обърна да посрещне Полион, кльощавият разбойник беше изчезнал. Тичаше нагоре по склона, сякаш самият Цербер е по петите му, и скоро изчезна между дърветата. „Нека бяга — уморено си помисли Ханон. — Няма да се върне“. На няколко стъпки от него Балбус лежеше свит на земята и стенеше. Малко встрани Сеян вече беше почти в безсъзнание от изгубената кръв.
Битката беше приключила.
За момент на Ханон му се зави свят от въодушевление — преди да си спомни за Квинт.
Втурна се към римлянина. Заля го облекчение, когато Квинт му се усмихна.
— Добре ли си? — попита Ханон.
Квинт се намръщи и докосна главата си отстрани.
— Имам цицина колкото ябълка и Юпитер сякаш хвърля гръмотевици в главата ми. Но мисля, че ще се оправя.
— Слава на боговете.
— Не — отвърна Квинт. — Слава на теб, че се върна. Че не се подчини на заповедта ми.
— Щях да се измъчвам цял живот, ако не го бях направил.
— Но не беше нужно да го правиш. А и нищо не ти пречеше да приемеш предложението на разбойниците. Да се обърнеш срещу мен. — В гласа на Квинт се промъкна почуда. — А вместо това се нахвърли върху тримата и ги победи.
— Аз… — Ханон се запъна.
— Жив съм само заради теб — прекъсна го Квинт. — И съм ти благодарен за това.
Ханон чу искреността в гласа му и сведе глава.
— Няма защо.
Положението беше странно и за двамата. Господар, спасен от роба си. Римлянин, съюзен с картагенец. И в същото време и двамата много добре си даваха сметка за новата връзка помежду им — тази на изкованото в битка другарство.
Усещането беше хубаво.
VIII.
Обсадата
При стените на Сагунт, Иберия
Малх изгледа кръвнишки мощните укрепления и изръмжа:
— Твърдо решени са да се съпротивляват, трябва да им се признае. Явно вече знаят, че няма да видят помощ от Рим. Но тия твърдоглави гръцки копелета въпреки това няма да се откажат.
— Нито пък ние — яростно отвърна Сафон. Дъхът му излизаше на пара в хладната есенна утрин. — А когато влезем вътре, ще съжаляват, че ни затръшнаха портите под носа. Нямат си представа какво ще им се стовари. Нали, Бостар? — И сръга брат си в ребрата.
— Колкото по-бързо падне градът, толкова по-добре. Ханибал ще намери начин — уверено отвърна Бостар и се отмести от Сафон. През месеците след разправията им в Нови Картаген отношенията им донякъде се бяха оправили, но Сафон никога не пропускаше възможност да го уязви или да се усъмни в лоялността му към каузата. „И това само защото не ми доставя удоволствие да измъчвам военнопленниците“, тъжно си помисли Бостар. В какво се беше превърнал Сафон?
И в същото време не се изненадваше, че брат му прибягва към насилие в опитите си да събере сведения, които могат да им помогнат да влязат в града. Бяха изминали близо шест месеца, откакто Ханибал беше започнал обсадата, а все още нямаше изгледи Сагунт да падне скоро. Градът беше разположен върху скала на една миля от морето, на четиристотин стъпки над околната равнина. Позицията беше уверено господстваща и Сагунт беше изключително труден за обсаждане. Единственият път към града, който беше обкръжен от яки укрепления, беше от запад, където склонът беше най-малко стръмен. Естествено, именно там укрепленията бяха най-силни. Градът имаше дебели стени и висока кула, кацнала в най-високата част на възвишението. Ханибал беше разположил основните си сили под тази точка. Освен това бе наредил да построят стена, която достигаше до подножието на скалата. По нея бяха разположени кули, чиято цел беше да гарантират, че нито един вражески пратеник няма да се измъкне през обръча.
— Ако са рекли боговете, ние ще сме този начин — добави Малх.
И двамата му синове кимнаха. Ханибал беше оказал голяма чест на семейството им, като бе избрал техните отряди да поведат атаката. Останалите, които щяха да участват в нея — хиляди либийци и иберийци — чакаха по склона под тях.