Не казвай сбогом [bg]

— Трябва незабавно да уведомя полицията.

— Можете ли да изключите проклетото нещо, за да помисля?

Ууууаууу, уууаууу!

— Алармата е изключена.

— Не е изключена.

— Господине, вече ви предупредих, не ми дръжте такъв тон.

Проклета кучка.

— Знаете ли какво? Майната му, майната му.

Затворих и точно в този момент си спомних името на първата котка на Ейми — Стюарт.

Отново се обадих, свързаха ме с друг оператор, по-разумен човек, който изключи алармата и Бог да го благослови, отмени повикването до полицията. Наистина не бях в настроение да се обяснявам.

Седнах на тънкия евтин килим и се заставих да дишам, но сърцето ми продължаваше да тупти шумно. След минутка раменете ми се отпуснаха, челюстите ми също, разтворих юмруци и сърцето ми възстанови нормалния си ритъм. Изправих се и за миг се зачудих дали просто да не си тръгна, като че ли така щях да дам урок на Ейми. Но когато се изправих, видях синия плик на кухненската маса като писмо за край на любовна връзка.

Поех си дълбоко въздух, издишах — нова нагласа — и отворих плика, а после прочетох писмото в жегата на бащината си къща.