Завещанието на инката
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Завещанието на инката». Краткое содержание книги:
— Двама немски сеньори.
— Немци ли? Нима е възможно?
— Да. Канеха се да ви последват, за да търсят прастари животни в Чако.
— Прастари животни? Да не би да искате да кажете допотопни? — попита великанът и повдигна вежди в недоволно очакване.
— Да, допотопни. Така е. Беше някаква гигантохелония.
— Не съм чувал досега това име, но моят латински ми казва, че вероятно става въпрос за някоя гигантска костенурка.
— Правилно, сеньор! Заловиха ни точно при черупката на костенурката.
— А как се казват немците?
— Само дявол може да запомни подобни имена! Единият от тях е доктор, а другият му е слуга.
— Доктор Моргенщерн?
— Да, да, тъй звучеше.
— И Фрице Кизеветер?
— Точно тъй, точно тъй! Кизе… беше Кизе.
— Ама че хора! Мисля, че от Буенос Айрес дотук непрекъснато са тичали по петите ми!
— Не е било точно така, защото първо са пътували с параход и след това от Санта Фе са ви последвали на коне. Този доктор Мор… Мор… или както му беше там името, е много мил сеньор, обаче си има някакви чудновати приумици. С него може да се говори само за животински кости и нищо друго не го интересува. Например изобщо не иска да чува за хирургия, а все пак тя е най-обширното поле за действие, което може да съществува. Какво ще кажете за една операция на тумор в езика при усложнения с полипи в носа? Сигурно би било…
— Я оставете туморите и полипите! — прекъсна го Татко Ягуар. — Разкажете ми накратко какво се случи!
Хирургът последва поканата му. Докато говореше, спътниците на Татко Ягуар се приближиха, за да чуят разказа. Всички имаха яки фигури и явно си личеше, че бяха преживели немалко и сигурно нямаше да се изплашат от никакви трудности и опасности. Тримата мъже, които бяха заедно с Татко Ягуар в Буенос Айрес, също се намираха тук. И те правеха съвсем друго впечатление от преди, когато носеха вечерни костюми. Никой не искаше да говори, преди предводителят им да беше взел думата. Минута-две Татко Ягуар гледа замислено пред себе си, после без предисловия се обърна към един от другарите си и го попита:
— Какво ще кажеш, Херонимо? Намисли ли вече какво да правим?
Херонимо не беше твърде висок, ала много широкоплещест, с голяма гъста черна брада и ястребов нос със значителни размери. Можеше да бъде взет за прототип на разбойнически главатар, но всъщност бе много честен човек и любимец на Татко Ягуар. Той повдигна леко рамене и каза:
— Преди всичко важното е дали мислиш да се заемеш с освобождаването на тези непредпазливи хора, или не.
— Трябва да ги измъкнем от капана, в който са попаднали. Те са мои съотечественици. Може би сто пъти казах на доктор Моргенщерн, че няма да го взема със себе си, и не можех изобщо да предположа, че въпреки това ще ме последва. Едно малко наказание не би могло да му навреди, но непременно трябва да го освободя, иначе приликата му с полковника, когото никога не съм виждал, може да се окаже съдбоносна за него.
— Тогава се пита дали абипоните са все още там. Ако е така, просто яхваме конете и отиваме на онова място.
— Едва ли са още там — намеси се старият Ансиано. — Сеньорите ще ме извинят, че си позволявам тази забележка, но не я правя без основание.
Той разказа за видяните от него абипони и описа мястото, където се беше промъкнал до тях.
— Имаше ли при тях бели? — попита Татко Ягуар.
— Не.
— Въпреки това съм почти сигурен, че двата индиански отряда действат заедно и имат една и съща цел. Много вероятно е да става въпрос за някое въстание. Ще накарат абипоните да се разбунтуват. Направили са тайни складове, за да могат да ги въоръжат достатъчно добре. Доктор Моргенщерн е взел защитния покрив на подобно скривалище за гръбния щит на своята приказна гигантохелония. Дори и да се убедят, че той не е полковникът, Моргенщерн е видял и чул толкова много, че това твърде лесно може да ги накара завинаги да му затворят устата. В тази страна човешкият живот не струва нищо, а пък животът на чужденеца е още по-евтин от живота на местния жител. И Антонио Перильо ли беше с тях? Този бикоборец е всеизвестен негодник, значи и той е замесен в бунта. С него имам сметки за уреждане. Капитан Пелехо е предател. А третият?
Кой е той? Как го наричаха?
— Не знам как се казва, защото не споменаха името му — отговори хирургът. — Опишете ми го!
— Беше висок и имаше яка фигура, макар и не чак като вашата, сеньор Ягуар.
— Възрастен ли е, или млад?
— По-възрастен от останалите.
— Каква роля ви се струваше, че играе?
— Изглежда, беше най-важният измежду всички. Говореше тъй, сякаш той бе човекът, който има правото да заповядва.