Последният патриот
- Автор: Тор Брэд
- Серия: Скот Харват #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Христовска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последният патриот». Краткое содержание книги:
— Какви други улики имат?
— Каквито и да са, очевидно могат да бъдат тълкувани като мотив за убийство от типа: ако аз я нямам, никой друг няма да я има.
— Но аз не съм я убил. Ние бяхме нападнати. Вече ти казах това. И освен това, ако съм искал да убия някого, смяташ ли, че бих избрал място, където ще трябва да деактивирам камерите на Парковата полиция. Не бих могъл да направя това, дори и да исках. Трябва да ми повярваш. И Нура, и аз бяхме мишени. Искали са и двама ни мъртви и след като съм оцелял, са подали тази фалшива информация, за да изглежда, че сме имали връзка, и че съм искал да я убия, защото е смятала да ме напусне.
— Това е доста сложно — отбеляза Озбек.
— Както и изключването на камерите при паметника на Джеферсън.
Озбек не оспори това.
— Тези хора не са малоумници с чалми, както си ги представят повечето наши политици — продължи Салям. — Те са изключително обиграни и разполагат с ресурси, каквито дори не можете да си представите. Ако знаехте къде са успявали да се промъкнат техните агенти, нямаше да ви хване сън. Те имат армии от симпатизанти, безброй застъпници, изключителна Пи Ар13 стратегия и чудесни връзки с медиите. В сравнение с тях нацистите изглеждат като аматьори. Това е най-голямата заплаха, пред която е била изправяна нацията ни, и въпреки това аз съм задържан, защото съм се опитал да изпълня дълга си като американец и да ги спра. Всички тези разпити са глупости.
Озбек го погледна.
— Прав си. Всичко това са глупости.
— Значи ми вярваш?
Озбек кимна.
— Но трябва да бъда честен с теб. Възможностите ни да направим нещо за теб са ограничени. Това разследване е на ФБР и Вашингтонската полиция. ЦРУ няма никаква официална роля в него.
— Ами Дод? Залавянето му би променило нещата, нали?
— Вероятно — отвърна Озбек, — но той може да сключи сделка с ЦРУ, давайки им нещо още по-ценно.
— И ако това стане, аз отново ще бъда прецакан — каза Салям, поклащайки глава.
— Възможно е. Просто искам да си наясно с това.
— Благодаря ти.
— Андрю, положението ти наистина е тежко. Като се има предвид как стоят нещата, никой няма да те обвини, ако замълчиш и решиш да чакаш адвокат.
— Защо ми казваш всичко това? Ако дам изявление пред пресата за Дод, това може да се окаже много смущаващо за ЦРУ.
— Там работят големи момчета и момичета — отвърна Озбек. — И те имат хора, които знаят как да действат при кризи.
— И все пак, защо? — продължи да настоява Салям.
— Ти си добро момче, Андрю. Някой те е натопил много сериозно, но ти ни съдейства при всяка една стъпка от разследването. И според мен ни помагаше, защото знаеш, че не си направил нищо нередно. Още повече, ти знаеш, че онова, което си правил, е било за доброто на страната ти, защото така постъпват почтените хора.
Не мога да ти обещая, че ще те извадя от ямата, в която си затънал, но ако ми помогнеш, ти обещавам, че ще направя всичко по силите си, да пипна Матю Дод и ще се погрижа той и неговите ислямски приятели да не вредят повече на Америка.
Салям се замисли за кратко. Знаеше какво трябва да направи.
— Вземи си химикалка — каза той. — Ще ти трябва.
Глава 45
ПАРИЖ
Дод намери управителя на джамията „Билал“ в кабинета му.
— Полицията ще дойде всеки момент! — изкрещя той на френски, когато убиецът влезе в кабинета му с ритник.
— Да — отвърна Дод, затваряйки вратата след себе си, — но не и преди да съберат достатъчно голям отряд. Вашият квартал, между другото, няма много добра репутация. Полицията се страхува да припарва тук, точно както и всеки друг.
Намир Ауад погледна оръжието на неканения гост.
— Какво искаш?
— Какво търсеше американецът тук?
— Какъв американец?
Дод извади заглушителя изпод ризата си и започна да го завинтва към дулото на пистолета си.
— Какво търсеше той тук? — повтори убиецът.
— Не знам за какво говориш — заекна Ауад.
Дод не обичаше да го лъжат. Той вдигна своя „Хеклер & Кох“ и стреля в стената, точно над главата на управителя на джамията.
— Кажи ми защо американецът е идвал тук или следващият ми изстрел няма да бъде в стената.
Ауад се вгледа в черната брада на мъжа, дрехите му и характерната ислямска шапчица.
— Ти приличаш на мюсюлманин.
— И съм такъв.
— В такъв случай не можеш да ме застреляш — заяви Ауад. — Забранено е мюсюлманин да убива друг мюсюлманин.
За момент Дод се замисли за жена си и детето си и си представи смъртта им. Очите му станаха студени.
— Онзи, който помага на неверник, вече не е мюсюлманин — каза той.
— Не съм помагал на никакви неверници — възрази управителят.
13
Връзки с обществеността. — Б.е.р.