Сватбен хазарт
- Автор: Лоуган Кейт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сватбен хазарт». Краткое содержание книги:
Куигли покани жените и добави още прибори на масата. Адел забеляза, че Кайро е много доволна от предоставения й избор на булка за мистър Улф. Но тези двете не бяха нищо особено. Адел се включи с нежелание в безсмисления им разговор.
— Не всяка жена може да стане добра и богобоязлива съпруга — каза тя строго.
— Сигурна съм, че мога да го направя щастлив — обади се Дела. — Мъжът има нужда и от други неща, освен от църква — добави тя и многозначително повдигна вежди.
Морийн се изкикоти.
— Да. Съгласна съм. Къщата му трябва да е подредена и на масата винаги да има храна.
Дела я погледна.
— А не мислиш ли, че един мъж трябва да си ляга в топло легло?
Адел рязко си пое въздух. Без съмнение Дела намекваше за животинските нужди на мъжете.
— Един мъж трябва да се води във вярната посока. Трябва да му се казва какво е добро за него и да му се позволява само от време на време да задоволява животинските си нужди.
Кайро отпи от чая си и се усмихна сладко.
— Сигурна съм, че на Соломон би му харесало да чуе нещо повече за тези неща. Наистина, Адел.
Адел сякаш се накокошини. Настоящата мисис Улф все пак имаше някакъв зачатък на здрав разум.
Кайро се усмихна престорено, когато Соломон отвори вратата.
— Здравей, скъпи. Чакахме те. Куигли ще е готов с вечерята съвсем скоро, а ние разговаряхме за твоите нужди.
Пулсът на Адел се ускори. Този мъж беше мръсен, раздърпан и изглеждаше опасен. Безспорно имаше нужда от грижи и от добър дом. Тя си пое дълбоко въздух и притисна ръка към сърцето си. Мистър Улф беше някак странно привлекателен, макар и в такова състояние. Прииска й се да разкъса дрехите му и да докосне тези широки рамене. Тя притвори за миг очи. Обля я гореща вълна. Пръстите й си играеха с ръба на деколтето, но изведнъж спряха. Само веднъж мистър Улф да станеше неин, тя щеше да придърпа разчорлената му глава към пазвата си и щеше да го накара да смуче гърдите й. Погледна крадешком към другите жени, които се бяха ококорили, зачервили и облизваха устните си.
— Божичко! — Гласът на Дела тежеше от желание.
— О, да. Да! Да! — добави Морийн, когато успя да си поеме въздух.
Детето, което влезе с мистър Улф, се втренчи в жените, а той сложи ръка на главата му и спря поглед върху жена си.
Адел усещаше как въздухът между мистър и настоящата мисис Улф се нажежи и реши, че той не е доволен как тя се грижи за дома му. Кайро потрепери и се изчерви.
— Това е Соломон. Соломон, запознай се с Адел Коб. Дошла е чак от Канзас само за да се запознае с теб. А това са Морийн и Дела. Те ще прекарат нощта тук… в нашата спалня. О, скъпи, страхувам се, че ще се наложи да спиш в плевника — завърши с мила усмивка.
— Очарован съм — промърмори Соломон, без да сваля очи от Кайро.
По време на вечерята жените обсъждаха рецепти за гозби, как преправянето на дрехи спестява пари и как трябва да се възпитават децата. Гарнет се притискаше към Соломон — очевидно защитаваше територията си. Адел с отвращение отбеляза, че той прегърна детето и го целуна по бузата. След като се оженеха, тя щеше да изпраща момичето в леглото още при залез слънце, за да не може омразното изтърсаче да им прекъсва вечерята. Тя отново рязко си пое дъх, когато забеляза как потрепват бицепсите на Соломон.
Кайро се наслаждаваше на очевидното неудобство, което изпитваше Соломон, но знаеше, че Адел не можеше да я замести. Отношението й към децата хич не беше добро. Морийн дърдореше прекалено, а Дела беше немарлива. Кайро ги остави на грижите на Соломон след вечеря и отиде да полежи в сламата, сложила ръце под главата си. Усети мъжкото ухание на Соломон, но не отвори очи. Той легна до нея. Тъй като не каза нищо, тя се обърна на една страна и го погледна.
— Е? Коя от всичките? — попита тя. Усети тежкия парфюм на Морийн. — И къде са Куигли и Гарнет?
— Гарнет прави най-лошото, на което е способна, както и Куигли. Аз напуснах бойното поле, когато Адел се опита да ме вкара в спалнята.
Кайро седна.
— Не го е направила! Ще си тръгне още утре сутринта. Нито една не е подходяща, Соломон.
Той се замисли.
— Дела изглежда…
— Дебела и немарлива. С нея Гарнет ще подивее.
Соломон повдигна вежди.
— Всичките говорят твърде много. Сякаш кудкудякат. Меки са и закръглени като кокошки.
По гърба на Кайро премина тръпка: той беше оставил жените и бе дошъл при нея. Соломон се протегна и затвори очи. Тя се примъкна до него и махна черния кичур коса от челото му. Изглеждаше толкова изморен.
— Не са толкова лоши. А ти имаш нужда от баня — прошепна тя, опитвайки се да не обръща внимание на нежността, която я изпълваше.