Сърцето на Луцифер
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: diogenes trilogy #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сърцето на Луцифер». Краткое содержание книги:
Странна и необяснима гибел застига проф. Хамилтън пред очите на ужасените му студенти.
Хорас Соутъл е на делови обяд в скъп нюйоркски ресторант, когато буквално от небето — изхвърлен от 24-тия етаж — върху масата му се стоварва обесеният труп на художника Чарлз Дюшам.
Майкъл Декър — висш служител на ФБР — е открит в дома си, прикован за стола със старинен щик…
Серията мистериозни показни убийства продължава, а полицията разполага само с онези улики, които тайнственият убиец нарочно е оставил, за да направи загадката още по-заплетена: влакно от плат, произведен в Тибет; въже за бесене с 13 възела, създадени по сложен математически модел; старинно оръжие, необяснимо как изчезнало въпреки усилената охрана…
Лейтенант Винсънт Д’Агоста единствен притежава ключ към зловещата мистерия — писмо от специалния агент на ФБР Пендъргаст, дошло сякаш от отвъдното. Писмо, което разкрива потресаващи тайни и на което никой не вярва… Д’Агоста е принуден да разчита само на себе си в едно разследване, което го изправя пред избора между приятелския и професионалния дълг, превръща го от преследвач в мишена.
А танцът на Смъртта продължава, кухите й очи се втренчват в нови и нови жертви… и в един диамант, червен като кръв и студен като сърцето на Луцифер.
Отново се озърна. Чувстваше се абсурдно открит. Колебанието е това, което ще те довърши тук, приятел, каза си той. Насили се да се движи колкото е възможно по-бавно и небрежно и се приближи до рафтовете. За разлика от другите отдели, които подреждаха досиетата си по пореден номер, „Убийства“ сортираше горещите случаи по последното име на жертвата. Той забави крачка още повече, като тайно хвърляше поглед на табелките. ДА-ДЕ; ДЕ-ДО; ДО-ДЪ.
Ето. Д’Агоста спря пред съответния рафт и дръпна чекмеджето. Пред очите му се разкриха дузина зелени папки. Боже господи, колко горещи убийства разследват тия?
Настъпи моментът да се действа бързо. Като обърна гръб на редиците с бюра, той започна да прехвърля папките отляво надясно с показалец. Донатели, Донато, Донаци… какво, да не беше седмица на мафията в отдел „Убийства“? Доусън.
Дъгинс. Нямаше други.
О, по дяволите!
Д’Агоста спря с пръст върху досието на Рандъл Дъгинс. Единственото, за което не му се мислеше, бе вероятността папката със случая „Дюшам“ да не е в чекмеджето.
Дали не беше у Лора? Би ли могла да го е оставила на бюрото си, когато е отишла на срещата с Рокър? А може би беше у някой от детективите й?
Какъвто и да бе случаят, той бе прецакан. Щеше да се наложи да се връща отново някой друг път — в някоя друга смяна, тъй че да не събужда подозрения у същата група. Но кога друг път би могъл да дойде и отново да е сигурен, че Лора няма да е тук? Тя бе работохоличка, щеше да е в отдела почти по всяка време на денонощието. Особено сега, когато нямаше причина да си е вкъщи.
Д’Агоста усети как раменете му се свеждат. Въздъхна и отдръпна ръка от папката, подготвяйки се да затвори чекмеджето.
При това движение той забеляза папката пред тази на Рандъл Дъгинс. На нея бе написано: Чарлз Дюшам.
Ей това се казва удар! Сигурно в бързината някой й е объркал мястото.
Д’Агоста я измъкна от чекмеджето и започна да я прелиства. Беше по-тежка, отколкото бе очаквал. Лора се бе оплакала от оскъдните доказателства. Но тук трябваше да има поне дузина дебели документи: анализ и сравнение на пръстови отпечатъци, доклад за разследването, доклади от разпитите, резюмета от показанията, доклади от веществените доказателства, токсикологични и лабораторни доклади. На Хейуърд й дай да документира гадни случаи.
Беше се надявал да хвърли един бърз поглед върху всичко, да върне обратно папката, после да намери Пендъргаст и да му докладва устно. Но тук се съдържаха много повече неща. Нямаше избор: трябваше да снима всичко и то бързо.
Като се движеше колкото е възможно по-небрежно, той затвори чекмеджето и се огледа наляво и надясно. В средата на стаята стоеше голяма фотокопирна машина, но бе заобиколена от бюра. След миг до нея приближи един полицай и се приготви да я използва. Да изнесе папките извън сградата и да ги копира някъде другаде не можеше да става и дума: беше твърде рисковано. Но големи отдели като „Убийства“ обикновено разполагаха с няколко копирни машини. Тук някъде, и то наблизо, трябваше да има и друга. Но къде, по дяволите, беше?
Тук. При отсрещната стена, близо до офиса на Хейуърд и охладителя за вода стоеше един копир.
Д’Агоста бързо се приближи до него. Работеше, освен това не се искаше код за достъп, за да бъде използван: късметът му, какъвто и да беше, не го изостави и този път. Но трябваше да побърза: наближаваше шест, а планьорката на Рокър нямаше да продължи чак толкова дълго.
Той стовари папката на края на копирната машина, като сложи материалите по случая с „Ухажора“ най-отгоре. В случай, че го прекъснат, бе решил да започне с най-важното — доклада на разследващия случая служител — и да действа оттам нататък. Извади доклада от папката и се зае да го преснима.
Минутите се нижеха бавно. Може би заради високата купчина листи, или пък защото тази машина бе далече от бюрата на служителите, никой не дойде насам. Снима лабораторните резултати, доклада от токсикологията, анализа на пръстови отпечатъци и показанията, като се стараеше да работи колкото е възможно по-бързо и слагаше готовите копия под материалите за „Ухажора“.
Погледна отново часовника си. Вече минаваше шест и петнайсет. Трябваше веднага да се изнася: Лора можеше да се появи всеки момент…
В този миг един лейтенант от отдела — в когото Д’Агоста разпозна един от най-доверените помощници на Хейуърд — изникна в другия край на помещението. Това беше знак, че трябва да напусне. Като свърши с последния доклад, той отново подреди пресниманите копия в стегната купчина и се върна да остави папката в чекмеджето. Не бе успял да преснима всичко, но разполагаше вече с най-важните документи. Това, заедно с доказателствата от Ню Орлиънс, с които се бе снабдил Пендъргаст, щеше да свърши голяма работа. Той затвори чекмеджето и започна да си проправя път към изхода, придавайки на походката си разсеяна небрежност.