Доктор Паскал
- Автор: Зола Емил
- Серия: les rougon-macquart #20
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ерма Гечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Доктор Паскал». Краткое содержание книги:
Когато доктор Рамон пристигна в три часа, завари във всекидневната Паскал и Клотилд, които го бяха чакали трескаво, много весели, впрочем избягвайки да споменават за неговото посещение. Посрещнаха го със смехове и с някак пресилена сърдечност.
— Но ето че вие вече сте съвсем здрав, учителю! — каза младият мъж. — Никога не сте изглеждали толкова добре.
Паскал поклати глава.
— Ех! Може и да съм здрав, но сърцето не го бива.
При това неволно признание Клотилд трепна и ги загледа, сякаш, принудена от обстоятелствата, искаше да ги сравни. Рамон имаше гордо усмихнатия израз на красив, обожаван от жените лекар, черни гъсти коси и брада, беше в блясъка на мъжествената си младост. А красивото лице на Паскал, оградено като със снежно, още обилно руно от белите му коси и брада, носеше трагичния отпечатък на страданията, които бе преживял през последните шест месеца. Изглеждаше измъчен и поостарял, но бе запазил големите си, по детски невинни, кафяви, живи, бистри очи. В този миг всяка черта на лицето му изразяваше такава кротост, толкова възвишена добрина, че накрая Клотилд спря погледа си на него с дълбока нежност. Мълчаха, лека тръпка свиваше сърцата и на тримата.
— Е, деца мои — стоически продължи Паскал, — мисля, че ще искате да си поговорите… Аз имам малко работа долу, ей сега ще се върна.
Той им се усмихна и излезе.
Щом останаха сами, Клотилд много откровено пристъпи към Рамон с протегнати ръце. Улови ръцете му и заговори:
— Знаете ли, приятелю, много ще ви огорча… Но не бива да ми се сърдите, защото ви се заклевам, че изпитвам наистина приятелски чувства към вас.
Той веднага разбра и пребледня.
— Клотилд, моля ви, не ми отговаряйте сега, отложете, ако желаете още да размислите.
— Излишно е, приятелю, аз съм решила.
Тя го гледаше с красивите си честни очи, не пускаше ръцете му, искаше той да усети, че е спокойна и ласкава. И тогава Рамон запита тихо:
— Значи казвате не?
— Казвам не и ви уверявам, че ми е много мъчно. Нищо не ме питайте, по-късно ще узнаете.
Той седна, сломен от сдържано вълнение. Беше силен и спокоен човек, чието равновесие и най-големи страдания трудно можеха да нарушат. Никога досега скръб не го бе потрисала така. Седеше занемял. Застанала права пред него, Клотилд продължи:
— И главно, приятелю, не мислете, че съм кокетирала с вас… Ако ви оставих да се надявате, ако ви накарах да чакате моя отговор, то е, защото аз наистина не бях наясно със себе си… Не можете да си представите каква криза изживях, истинска буря, сред пълен мрак. Едва сега проглеждам.
Най-после той заговори:
— Щом не желаете, нищо няма да ви питам… Ще ми бъде достатъчно да ми отговорите само на един въпрос. Не ме ли обичате, Клотилд?
Тя въобще не се поколеба, каза сериозно, е развълнувана симпатия, която смекчаваше откровеността на отговора й:
— Не съм влюбена във вас, това е истината. Към вас изпитвам само искрена обич.
Той стана. Спря с едно движение добрите думи, които тя се мъчеше да добави.
— Значи свършено. Никога повече няма да говорим за това. Исках вие да бъдете щастлива. Не се безпокойте за мен. В момента съм като човек, чиято къща се е срутила на главата му. Но няма как, ще трябва да се оправя.
Рамон се задушаваше, по бледото му лице бе избила червенина. Отиде към прозореца, после се върна с натежали крака, мъчеше се да дойде на себе си. Въздъхна дълбоко. Тогава сред тягостното мълчание прозвучаха стъпките на Паскал, който се изкачваше шумно по стълбата, за да предупреди, че се връща.
— Моля ви се — бързо прошепна Клотилд, — да не казваме на учителя. Той не знае решението ми, искам аз сама да му го съобщя много внимателно, защото държеше на този брак.
Паскал се спря на прага. Залиташе и лъхтеше, сякаш бе тичал по стълбите. Все пак намери сили да им се усмихне.