Даровете на слънцето

— Оттатък няма човек, който по едно или друго време да не е плакал. Някои дори са го правили тук, в тази кръчма. Ще излезем отвън, ще минем през кухнята и ще се качим горе.

Преди да успее да възрази, той я хвана за ръката и я дръпна към вратата. Влязоха в кухнята. Дарси ги погледна изненадано.

— Джуд, какво има? — започна тя, но затвори уста щом Ейдан поклати енергично глава и подбутна Джуд към тясното стълбище.

Отвори вратата на площадката и влезе в малка претрупана всекидневна.

— Спалнята е ей там. Вземи каквито дрехи ти трябват, а аз ще приготвя чая.

Тя понечи да му благодари, да се извини, да каже каквото и да било, но той вече бе изчезнал. Долавяше огромното му напрежение и настроението й стана още по-мрачно.

Влезе в спалнята. За разлика от всекидневната беше спретната и оскъдно обзаведена. Щеше й се да разполага с времето — и правото — да поровичка из вещите му. Пристъпи бързо към дрешника, хвърляйки бегъл поглед към единичното легло с тъмносиня кувертюра, скрина явно стар — с приятно лъснали от времето ръбове и към килима върху тъмния дъсчен под.

Намери риза, сива като настроението й. Докато се преобличаше, се загледа по стените. Върху тях бе задоволил романтиката в себе си, мина й през ума: видя плакат и снимки от далечни места.

Рисунки с изображения на улици в Париж, Лондон, Йорк и Флоренция; картини на бурни морета и спокойни острови; високи планински върхове, тучни долини, мистериозни пустини. И, разбира се, острите скали на родината му. Рисунките, картините и плакатите вися плътно един до друг и приличаха на възхитителен, ексцентричен тапет.

Колко от тези места е посетил, зачуди се тя. Навсякъде ли е бил?

Въздъхна дълбоко, без да се интересува, че така издава обхваналото я самосъжаление. С мокрия пуловер в ръце се върна във всекидневната.

Той крачеше напред-назад, но спря, когато тя влезе — в огромната му риза тя изглеждаше дребна, нещастна и едва ли готова да се справи с емоционалния водовъртеж, който бушуваше в гърдите й. Затова не каза нищо, а просто остана загледан в нея. После взе пуловера от ръката отиде да го просне в банята.

— Седни, Джуд.

— Имаш пълно право да ми се сърдиш, че пристигнах по този начин, държах се… Не знам откъде да започна…

— Защо не замълчиш за миг? — Изрече го доста остро и като я видя как трепва от тона му, си рече, че все пак не е от камък. После потъна в кухнята, за да види какво става с чая.

Била е омъжена — в главата му се въртеше само тази мисъл. Подробност, която бе забравила да сподели.

Смяташе, че е имала малко опит с мъжете, а ето ти сега — била омъжена, после се е развела и очевидно още копнее по този негодник.

Копнее по някакъв мъж в Чикаго, недостатъчно предан към дадените обети, а в това време Ейдан Галахър се бе влюбил в нея.

Ако това не стига да ти подпали главата, тогава — какво?

Наля силния чай и добави в своята чаша солидна глътка уиски.

Когато се върна, тя стоеше права, нервно преплетени пръсти. Влажните й коси се къдреха възхитително, а очите й гледаха отчаяно.