Глинени крака
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #19
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Глинени крака». Краткое содержание книги:
Есенните мъгли пълзят из Анкх-Морпорк, а градската стража издирва престъпник, когото никой не е виждал. Може би големите знаят нещо. Но тези невъзмутими глинени човеци, които се трудят денем и нощем, без никому да навредят, изведнъж са започнали да се самоубиват…
И Стражата си има предостатъчно свои проблеми. Върколакът в нея страда от сериозни затруднения преди пълнолуние. Ефрейтор Нобс се сдушава с тузарите на града, а в току-що постъпилото на служба джудже нещо не е наред, ако се вгледаш зорко — то носи грим и обици. Кому да се довериш, когато разярени тълпи излязат на улицата, заговорници плетат паяжините си, а всички улики те подвеждат да се изложиш?
Посред нощ сър Самюъл Вайс, Командирът на Стражата, изведнъж открива, че истината май се е стаила в думите, които пълнят нечии глави.
Една смразяваща история за отрова и грънци!
— Вгледайте се внимателно в Клач — невъзмутимо продължи господин Въртел. — От десетки поколения там властват серифите. И какъв е резултатът? Политическа стабилност. Помислете и за Псевдополис. Или за Сто Лат. Или дори за Ахатовата империя…
— Е, стига, де! — с досада промълви доктор Дауни. — Всеизвестно е, че кралете…
— О, монарсите идват и си отиват, детронират се един друг и така нататък — снизходително се съгласи господин Въртел. — Важното е, че се съхранява институцията. Освен това съм убеден, че ще прозрете възможността да внесем някои… компромисни елементи.
Долови, че завладя изцяло вниманието им.
Пръстите му разсеяно докоснаха шева, който крепеше главата му към шията. Преди много години господин Въртел бе отказал категорично да умре, докато не получи в пълен размер хонорара за собствената си адвокатска защита.
— За какво намеквате? — намръщи се скептично господин Грънцис.
— Според мен всички сте наясно, че въпросът за възродяването на наследствената монархия в Анкх-Морпорк бе повдиган няколко пъти напоследък.
— Да — кимна господин Богис. — И то от неизлечимо луди. Това е неразделна част от симптомите — започват да си носят гащите на главите, разговарят с дърветата в парка, точат лиги, решават, че градът отново се нуждае от крал…
— Именно. Но да речем, че трезвомислещи хора се заемат да обмислят проблема…
— Продължавайте — насърчи го доктор Дауни.
— Има прецеденти. Монархии, които са се оказвали лишени от удобен владетел, са го… придобивали. Някой роден в подходящ момент потомък на друга династия. В края на краищата необходим е човек, който знае само как да се перчи по сцената, както казват актьорите.
— Извинете, но нима предлагате да си повикаме крал? — стъписа се господин Богис. — Да пуснем обяви за работа, а? „Овакантен трон, кандидатът да си носи своя корона.“
— Всъщност — непреклонно продължи господин Въртел — в историята има случай, когато гражданите на Генуа изпратили послание до Анкх-Морпорк и помолили един от тукашните генерали да им бъде изпратен за повелител. Тяхната династия се погубила чрез толкова бясно кръвосмешение, че последният им крал се опитвал да се съеши със самия себе си. Дори в учебниците ни по история е отбелязано, че сме им изпратили нашия верен генерал Тактикус, чието първо решение след сядането на трона било да обяви война на Анкх-Морпорк. Така че кралете са… взаимозаменяеми.
— Споменахте нещо за компромиси — изсумтя господин Богис. — Значи ние ще казваме на един крал какво да прави?
— Харесва ми как звучи — промълви госпожа Палм.
— Харесва ми дори ехото на тези звуци — подсмихна се доктор Дауни.
— Няма да му казваме — възрази господин Въртел. — Ще стигаме до… съгласие. Очевидно е, че като владетел той ще трябва да се съсредоточи в дейностите, традиционно свързани с монархията…
— Махането с ръчичка — подсказа господин Чорапин.
— Милото държание — добави госпожа Палм.
— Здрависването с поданиците…
— Рязането на глави…
— Не, не! Това няма да влиза в задълженията му. С по-дребните държавни дела ще се занимават…
— Съветниците му, нали? — позна доктор Дауни и се облегна по-удобно на стената. — Господин Въртел, не се съмнявам, че мога да предвидя докъде ще я докараме така. Сдобиеш ли се веднъж с крал, после е извънредно трудно да се отървеш от него. Поне по общоприемлив начин…
— Има и подобни прецеденти — увери го зомбито. Шефът на убийците присви очи.
— Любопитно е, господин Въртел, че щом лорд Ветинари се почувства зле, вие тутакси започвате да ни пробутвате идейките си. Съвпадението ми се струва… многозначително.
— Не е нужно да ровите за тайни и загадки, уверявам ви. Предопределението си знае работата. Несъмнено мнозина от вас са чули слуховете, че в града има лице, чийто произход може да бъде проследен чак до последния кралски род. И този човек работи за нашия град на сравнително скромен пост. Всъщност е един от нисшите стражници.
Неколцина кимнаха, макар и колебливо. Гилдиите събираха всякаква информация. Никой не искаше да разкрива колко много… или колко малко е осведомен. Стряскаше ги опасността да се окаже, че знаят прекалено много.
Но Док Псевдополис от Гилдията на комарджиите си придаде изражение на печен покерджия и вметна невинно:
— Наближава честването на тристагодишнината. А и не след дълго ще посрещнем Века на плъха. В кръглите столетия има нещо, от което хората прихващат треска.
— Все пак този човек съществува — настоя господин Въртел. — И доказателствата са извън всякакво съмнение за всекиго, който си направи труда да се запознае с тях.