Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
- Автор: Ерчиван Ердоган
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: «Дилок»
- Переводчик: Светослав Коев
- Жанр: История
Электронная книга - «Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)». Краткое содержание книги:
Възходът на древен Египет към висока култура всъщност трябва да е протекъл доста по-различно, отколкото научните среди днес продължават да твърдят. Съвсем очевидно античните учени от различни точки на земното кълбо са разполагали с невероятни и загадъчни познания. Съществуват доказателства, че не само мореплаването е на възраст 60 000 години, но че употребата на уранова руда, електричество, микроскопи, летателни апарати, дори и гениите експерименти не са били безизвестни за тях. Не само египтолози, но и сътрудници на NASA добре знаят, че по всяка вероятност в центъра на Голямата пирамида е имало източник на радиоактивна енергия с не по-малка сила от ядрен заряд!
Смущаващото в случая е по-скоро това, че официалната египтология е добре запозната с фактите, но мълчи. Защо?
В специализираната си книга немският журналист изследовател Ердоган Ерчиван разказва съдържателно и много вълнуващо за забележителните събития и обрати, белязали развитието не само на Египет, но и на целия древен свят.
Възможно ли е изобщо античните хора без чужда помощ, само със собствени ресурси, да реализират научни резултати и заключения, близки до постиганите с най-съвременни технологии?
Защо откритите при пълна секретност четвърта и пета камера в Голямата пирамида остават недостъпни за обществеността? Защо от новооткритите подземни тунели и лабиринти се интересуват военни, а не египтолози?
Инсайдери разказват за античен подземен град под платото Гиза и за мистериозен ядрен реактор в тялото на Голямата пирамида.
Защо най-важните открития са пазени в тайна от египтолозите?
«От този ад би могъл да е възникнал библейският потоп«.
Също и Джеймс Балард (откривателя на «Титаник») на 28 септември 1999 г. взе думата и заяви, че той искал да проникне само на 140 метра дълбочина, за да открие в морското дъно добре запазени кораби от библейски времена. През лятото на 2000 година изследователят наистина успя да открие останки от антични сгради в околностите на севернотурския град Синпоп. Там някога живели хора, които трябва да са напуснали жилищата си спасявайки се с бягство.
При всичко това трябва да обърнем внимание, че нито Старият завет, нито клинописите говорят за природно бедствие, а за контролирано от Боговете наказание. Освен това в текстовете става дума за световен потоп, а не за такъв, който е локализиран в определена област. Оттук може да се заключи, че истинската причина за световната катастрофа в действителност е дошла от небето. И наистина с течение на десетилетията съвременните геолози можаха да демонстрират морски вкаменелости на височина до 4000 метра в планините по целия свят. Учените дори обясняват това състояние на нещата с процесите на натрупване на континенталните пластове, които през изминалите милиони години «…просто са се издигали до 4000 метра височина». Но как скелетите на огромни китове също са успели да достигнат тези височини си остава загадка, още повече че китовите фосили се оказват от по-ранен период. Освен това, но света съществуват повече от 300 легенди за потопа, в които става дума винаги за «Големия потоп», както и за един определен от Боговете храненик и за построяването на съответен ковчег.
А как изглежда египетския вариант за потопа?
Преди около 8000 години в Египет неизвестни жреци-учени започнали да придават божествена персонификация на праводите. Най-старото означение на египетската богиня на небето Нут при египтяните гласи «мехет-верет», което означава «Големия прилив». Извън тази връзка обаче съществуват още много предания, например като тези от Papirus Harris както и надписите в храма на Едфу и в споменатия вече храм в Тоушка, които разказват за водното бедствие.
Един йератически мит от 13, век пр. Хр., който разглежда «ненаситното море» и през 1932 г. е преведен от професор Алан Х. Гардинър, също описва един «Голям прилив». По мое мнение първоначалното описание на библейската и месопотамската легенда за потопа се съдържа именно в него. За разлика от Стария завет и епоса за Гилгамеш египетския Ной/Утнапищим в Египет е една Богиня на плодородието, която по характер напомня божеството Озирис. За да обуздае насилието на морето богинята, подобно на Ной и Утнапищим изпраща птица, която побързала към Астарта (Изида). Вследствие на това Астарта решава да помогне и поговорила с баща си Птах. Най-накрая Птах решава да усмири морето с помощта на Бога на времето Сет:
«Сет се спусна срещу морето и захвърли срещу морето оръжията си, „святкащите“, и Сет изрева срещу морето. Морето чу гласа на Сет. След това Сет поседна, но морето се успокои«.
В тази връзка изглежда, че и наследството на фараона Рамзес III (1191–1159) относно «Книгата на Небесната крава» има директна връзка с библейската легенда за потопа. С публикувания си през 1982 г. филологичен труд «Египетския мит за Небесната крава» професор Ерик Хорнунг предостави най-разбираемия обективен превод на тази история. Тя започва по времето на «Сеп Тепи Нетер», «Златната епоха», когато Боговете все още бдели над хората. Това е времето, когато хора и Богове все още се обединявали и живеели в пълна хармония. Но по необясними причини по някое време хармонията и почитането на Боговете престават. Отношенията обаче не били нарушени от страна на Боговете, а от хората. Те дори стигнали толкова далеч, че предприели покушения и срещу Бог Ра:
«Ти най-стари Боже, от когото съм излязъл, и Боговете на памтивека. Вижте, хората, които се родиха от сълзите ми, измислиха против мен покушение. Кажете ми какво бихте направили, защото наистина прося съвет. Аз не искам да ги убивам, докато не чуя какво ще кажете вие«.
Египетските предания премълчават как точно са били извършени покушенията на хората.