Преследвана
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Преследвана». Краткое содержание книги:
Но болката беше окей. Щом ме болеше, значи бях жива.
Отворих очи и се изкашлях тихо. Шумът от виното в главата ми беше спрял и на негово място остана единствено всепоглъщаща болка.
— Трябва да разберем къде всъщност отиваме. Това не е старият «Дом на нощта», не е нашият дом — казах аз. Думите излязоха от моята уста, но имах чувството, че ги изговаря непознат човек с пресипнал глас. — Не бива да разчитаме изцяло на елементите. Трябва да внимаваме и когато ни питат за нещо, отговорите ни да бъдат възможно най-близо до истината.
— Това е умно — каза Деймиън. — Ако усетят, че казваме истината, има по-малка вероятност да бърникат из мозъците ни.
— Особено когато са защитени от елементите — каза Ерин. — Трябва да се правим, че не разбираме нищо. Така ще ги заблудим и Неферет отново ще ни подцени — каза Шоуни.
— Ще кажем, че се връщаме, защото сме прочели съобщението, че ни викат обратно в училище — каза Деймиън. — И защото Зоуи е ранена.
— Да — кимна Афродита, — и единствената причина да напуснем «Дома на нощта» е, че сме се изплашили. — Това си е самата истина — обади се Ерин.
— Да, цялата скапана истина — добави Шоуни.
— Не забравяйте: казвайте истината винаги, когато е възможно, и бъдете нащрек — повторих аз.
— Висшата жрица е права. Навлизаме във вражеския лагер. Не бива да забравяме това и да се подвеждаме от познатата обстановка — каза Дарий.
— Имам чувството, че няма да ни позволят да го забравим — промълви Афродита.
— Откъде го взе това чувство? — попитах аз.
— Мисля, че целият им свят се е променил — отвърна тя. — Знам го със сигурност. Колкото повече се приближаваме, толкова по-ясно го усещам.
Тя се обърна назад и ме погледна.
— Ти усещаш ли го?
Поклатих леко глава.
— Не усещам нищо, освен болката в гърдите.
— Но аз го усещам — каза Деймиън. — Настръхнал съм целият.
— Точно така — потвърди Шоуни.
— И стомахът ми се бунтува — добави Ерин.
Поех дълбоко въздух и ококорих очи, твърдо решена да остана в съзнание.
— Това е Никс. Тя ви предупреждава. Спомнете си какъв ефект имаше появата на Калона върху другите новаци.
Афродита кимна.
— Зоуи е права, Никс ни изпраща тези гадни усещания, за да ни предупреди да не се поддаваме на този тип. Трябва да се борим срещу магията, която постави на колене останалите в къщата хлапета.
— Не бива да преминаваме към Тъмната страна — каза твърдо Деймиън.
Дарий пресече кръстовището на «Утика» с Двайсет и първа улица и другите започнаха да се озъртат.
— Площад «Утика» е толкова тъмен, че направи ме побиват тръпки — прошепна Ерин.
— Тъмнината му е зловеща — каза Шоуни.
— Никъде няма електричество — добави Дарий. — Дори и болницата не свети. Изглежда, че и нейните генератори не работят.
Дарий продължи по «Утика» и чух Деймиън да охка.
— Не ви ли се струва странно, че от цяла Тулса «Домът» е единствената сграда, която все още свети?
От това разбрах, че най-после имахме пряка видимост към «Дома на нощта».
— Повдигни ме — казах на Деймиън. — Трябва да го видя.
Той ме повдигна възможно най-леко, но въпреки това трябваше да стисна зъби, за да не изкрещя. Странният вид на «Дома на нощта» ме накара да забравя временно за болката. Цялата, прилична на замък, сграда пламтеше, огряна от разположените нагъсто газени лампи около нея. Ледът покриваше всичко наоколо, пламъчетата блестяха по гладката му повърхност и сградата приличаше на огромен шлифован диамант. Дарий бръкна в джоба си и извади малко дистанционно управление. Насочи го към желязната порта на училището и тя се отвори със скърцане. По пътеката се посипа леден прах, паднал от разклатеното желязо.
— Изглежда като замък от онези страховити приказки, където всичко е омагьосано и превърнато в лед — прошепна Афродита. — А вътре една приспана от зла вещица принцеса чака красивия принц да я спаси.