Преследвана

— Какво й става? — попита Джак.

— Не знам, но нещо определено не е наред — поклати глава Деймиън.

— Знам какво не е наред — каза Стиви Рей. — Тя е пияна.

— Ха-ха! Аз не обичам да пия — казах и се оригнах мощно — Упс, извинявайте…

— Но гаджето й е пияно. А тя току-що пи от него — каза Шоуни.

— Значи Зоуи също се е натаралянкала — заключи Ерин.

Двете с Шоуни хванаха под ръка клатушкащия се Хийт и го поведоха обратно към леглото.

— Аз не съм пиян — възпротиви се той. — Не още. И се просна на леглото.

— Не знаех, че вампирите могат да се напият от човешка кръв — каза Афродита. — Това е интересно.

Подаде ми чантата и започна да ме изучава с поглед, сякаш бях експонат под микроскоп.

— Не мисля, че ще ти е толкова интересно, ако изядеш напоен с вино тъпак и те хване махмурлука. Да те видим тогава, като започнеш да виеш от главоболие и да се оригваш на евтино вино — обади се Стиви Рей. — Да знаете, че е пълна отврат.

Всички се втренчихме в нея. Най-после успях да кажа:

— Стиви Рей, моля ти се, повече не яж хора. Това наистина е много, много, много гадно — казах строго и направих гримаса на отвращение.

— Обзалагам се, че вече няма да помирише друг човек. Последният е имал отвратителен вкус — каза Крамиша.

— Крамиша! Не ядосвай Зоуи. Вече никой никого няма да яде. Просто дадох пример за нещо, станало мнооого, много отдавна, за да покажа, че знам какво е да се напиеш от пиян човек — обясни Стиви Рей и ме потупа по ръката. — Така че не се безпокой. Никой тук няма да пострада, както и хората на улицата. Не се стресирай, гледай си здравето.

— Как не се сетих — изсумтях. — Има ли изобщо за какво да се тревожа?

— Имаш думата ми. Няма да ядем хора, докато те няма — заяви тържествено Стиви Рей и се престори, че прави кръст пред гърдите си. — Честен кръст, да пукна, ако не изпълня клетвата си!

Да пукна! Господи, наистина се надявах никой да не пукне. Отново. Изведнъж алкохолната мъгла се разнесе, мозъкът ми се проясни и аз отново можех да мисля. И веднага разбрах какво трябва да правя. Продължих да се правя на пияна и се усмихнах на Афродита.

— Ей, Фро, що не тръгвате вече нагоре? Дарий сигурно ни чака? Аз ще дам един телефонен номер на Стиви Рей и идвам при вас.

— Добре, ще се видим горе. И повече не ме наричай Фро.

Афродита врътна сърдито глава и поведе навън близначките, Деймиън, Джак и цялата армия от ядосани котки… Щом излязоха, Ерик влезе обратно в стаята. Скръсти ръце, облегна се мълчаливо на стената и се втренчи в мен. Използвах пиянството си за извинение и се направих, че не го виждам.

— Ще можеш ли да се съсредоточиш? — погледна ме Стиви Рей. — Нали искаше да добавя някакъв телефонен номер?

— Не — казах заваляно. — Ще го напишшша на лиссст.

— Добре, добре — каза бързо тя, развеселена от състоянието ми, и потърси с поглед нещо за писане.

Крамиша отиде при нея и й подаде хартия и химикалка. Стиви Рей ме погледна притеснено и поклати глава.

— Сигурна ли си? Не е ли по-добре просто да ми го кажеш и аз…