Преследвана

— Сигурен съм, че гадателката ще ни бъде от полза, кралице моя — каза бавно той. Все още загледана в него, тя кимна бавно. — Остани, малка пророчице — обърна се Калона към Афродита.

— Да — отвърна решително Афродита. — Ще остана.

Признавам си, че Афродита ме изненада напълно. Искам да кажа, че — да, бях ранена и вероятно бях в шок, затова не мога да виня странното си психическо състояние и предполагам, че част от хипнотичния ефект на падналия ангел върху мен се дължеше на факта, че може би умирах. Но освен мен останалите също бяха повлияни в различна степен от неговата магия. Всички, с изключение на Афродита. Тя си оставаше същата злобна кучка. Не можех да си го обясня.

— Пророчице — обърна се към нея Калона, — каза ни, че си била предупредена за бъдещи беди.

— Да — отвърна тя.

— Кажи ми какво видя, за да можем да предпазим Зоуи.

— Не съм имала видение за Зоуи, но знам, че тя трябва да е тук, защото е тежко ранена.

— Искам да те уверя, че аз също съм имал видения. Но нека те предупредя — заговори Калона. Гласът му, толкова мил и дълбок, че, честно казано, не исках нищо друго, освен да се сгуша някъде и да го слушам безкрай, изведнъж започна да се променя. Отначало промяната беше неуловима. Но докато продължаваше да говори, страхът неусетно се плъзна по вените ми, явното му раздразнение рефлектира върху мен и постепенно всички, дори и Дарий, отстъпихме крачка назад. — Ако не изпълняваш командите ми, тази жрица няма да доживее до сутринта. Сега ни остави!

Гласът му просто ме смачка и размъти още повече нестабилното ми съзнание. Отпуснах се в ръцете на Дарий и казах на Афродита:

— Направи, каквото ти казва. — Спрях за миг да си поема дъх и довърших. — Той е прав. Няма да живея дълго, ако не получа помощ.

— Подай ми Жрицата, боецо. И знай, че повече няма да моля — протегна отново ръцете си Калона.

Афродита се поколеба за миг, после протегна ръка и стисна моята.

— Ще се върнем, когато си по-добре.

Стисна още веднъж ръката ми и аз усетих как духът се връща при мен.

Исках да извикам «Не!». Афродита трябваше да задържи елемента, имаше нужда от защитата му, но докато се опитвах да изкарам глас от себе си, тя вече беше при Деймиън, сочеше ме с пръст и говореше:

— Вземи си довиждане със Зоуи и й пожелай скорошно оздравяване.

Той я погледна и тя му кимна леко. После се обърна към мен, хвана ръката ми и също я стисна.

— Оправяй се, Зо — каза тихо и когато ме пусна, усетих да ме облъхва слаб ветрец.

— Хайде и вие — махна към близначките Афродита.

Шоуни пое едната ми ръка, Ерин — другата.