Прилепът

— Благодаря, задето откликнахте на молбата ми в толкова кратък срок, господи Томарос. Знам, че и други мои колеги са се отбивали да ви разпитват, затова ще се постарая да бъда кратък и…

— Надявам се да приключим бързо. Както виждате, имам доста работа. Знаете как е при нас, счетоводителите…

— Ясно. Прочетох в показанията ви, че вечерта, когато Ингер Холтер е изчезнала, сте били тук, в бара, и сте отчитали оборота от касата. Имаше ли и други хора при вас?

— Ако бяхте прочели протокола по-внимателно, непременно щяхте да знаете, че бях сам. Все съм сам…

Гледайки надменното изражение и влажните устни на Алекс Томарос, които бълваха слюнка, Хари изобщо не се съмняваше в истинността на последното.

— … дойде ли време да изчислявам наличността в касата. Сам-самичък. Стига да искам, съм имал безброй възможности да задигна несметни суми, без някой изобщо да забележи кражбата.

— Технически погледнато, не разполагате с алиби за въпросната вечер?

— Технически погледнато, се обадих на майка ми в два след полунощ да ѝ кажа, че съм приключил и се прибирам.

— Чисто хипотетично е възможно да сте свършили доста неща между един и два часа през нощта, господи Томарос. Не казвам, че сте заподозрян, но…

Управителят го гледаше, без да мига.

Хари започна да разлиства празния си бележник, все едно търсеше конкретни данни.

— Впрочем защо позвънихте на майка си? Не ви ли се струва малко необичайно човек да се обади по телефона в два през нощта само за да съобщи подобна дреболия?

— Майка ми обича да е в течение къде се намирам. Полицията разговаря и с нея. Не разбирам защо се налага пак да предъвкваме едни и същи неща.

— Вие сте грък, нали?

— Австралиец съм и живея тук от двайсет години. Родителите ми са гърци, майка ми получи австралийско поданство. Нещо друго? — Томарос умееше да се владее.

— Показали сте интерес към Ингер Холтер на по-лична основа. Как приехте факта, че ви е отблъснала и е показала предпочитанието си към други мъже?

Томарос си облиза устните и понечи да заговори, но се отказа. Върхът на езика му се показа. „Като на малка змия — помисли си Хари. — Окаяна черна змия, която всички презират и смятат за безобидна.“

— Канил съм госпожица Холтер на вечеря, ако намеквате за това. И не само нея. Попитайте другите момичета. Например Катрин и Биргита. Държа изключително много на добрите взаимоотношения с моите служители.

— Вашите служители?

— На практика се явявам…

— Шеф на бара. И как ви понесе появата на гаджето ѝ?

Очилата на Томарос започнаха да се запотяват.

— Ингер поддържаше приятелски отношения с голяма част от клиентите и няма как да знам, че един от тях е бил и неин интимен партньор. Значи е била обвързана с клиент? Радвам се за нея…

И без да впряга способностите си на психолог, Хари прозря опита на Томарос да се престори на равнодушен.

— И нямате представа с кого точно са я свързвали повече от приятелски чувства?