Прилепът
- Автор: Несбё Ю
- Серия: harry hole #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ЕМАС
- ISBN: 119-991-100-000-7
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Прилепът». Краткое содержание книги:
Несбьо ни отвежда далеч от студената и сдържана Норвегия, под изгарящото слънце на далечна Австралия. Хуле е изпратен там, за да подпомогне разследването на зверско убийство. Жертвата е млада и красива норвежка, работила като барманка в Сидни. Местният полицейски шеф „съветва“ Хари да не се меси прекалено, но той постепенно се отдава на пороците си и съмнителните му методи го превръщат в главна фигура и двигател на действието. Въпреки замъгленото си съзнание, с безпогрешния си нюх той надушва връзки и зависимости, които убягват на австралийските му колеги.
Убийството на норвежката се оказва поредното от серия брутални престъпления над жени по цялата територия на Австралия и полицията тръгва по петите на опасен маниак. Стеснявайки обръча около психопата, Хари обаче се убеждава, че си имат работа с крайно опасен противник, способен да посегне и на разследващия екип. Същевременно новите му австралийски приятели му разказват аборигенски легенди и сказания, които май целят не само да го запознаят с местната култура, но и да му подскажат кой е мистериозният убиец…
Тънка облачна пелена прибули следобедното слънце над възвишението зад Бондай Бийч. Плажът бе започнал да опустява. Оттам си тръгваше тълпа редовни посетители на най-прочутия и бляскав плаж в Австралия: сърфисти с побелели от плажно масло устни и носове, тежко-тежко поклащащи се бодибилдъри, девойки в къси дънкови шорти върху ролери, загорели от слънцето второразредни знаменитости и плажни нимфи, напомпани със силикон. Накратко: „The Beautiful People“ — младите, красивите и — поне привидно — преуспелите. Кембъл Парейд, където съседстват модни бутици, престижни малки хотели и непретенциозни, но скъпи ресторанти, в онази част на деня напомняше оживен булевард. Спортни автомобили с вдигнати гюруци се плъзгаха напред в дългата колона, форсираните двигатели току надаваха нетърпелив, разгонен рев, а шофьорите наблюдаваха минувачите по тротоарите през слънчевите си очила с огледални стъкла. Хари се сети за Кристин, за пътуването им с международните карти „Интеррейл“; как слязоха от влака в Кан. Улучиха разгара на туристическия сезон и в целия град не намериха нито една стая под наем на прилична цена. Бяха посетили множество градове и портфейлите им бяха започнали да изтъняват. Бюджетът им не позволяваше да отседнат в луксозен хотел. Провериха кога потегля следващият влак за Париж, оставиха раниците си на съхранение в багажна клетка на гарата и се спуснаха до крайбрежния булевард „Кроазет“. Поразходиха се напред-назад, позяпаха хора и животни — и едните, и другите еднакво красиви и богати; невероятните яхти със собствените екипажи. Зад кърмата на всяка бе закачена моторница, която да осъществява превоза от брега, а самите яхти разполагаха с хеликоптерни площадки. Хари и Кристин се зарекоха занапред да гласуват само за социалистите.
Накрая се изпотиха от дългото обикаляне и им се прииска да си вземат душ. Хавлиите и принадлежностите за баня бяха в раниците им и се наложи да се изкъпят по бельо. Понеже чистите бикини на Кристин свършиха, Хари ѝ бе услужил с чифт от неговото бельо. Плацикаха се в Средиземно море сред скъпи „прашки“ и тежки златни бижута и щастливо се кикотеха в белите норвежки слипове.
Спомняше си как после се излегна по гръб върху пясъка. Кристин застана пред него и завърза тениска около таза си, за да събуе мокрите слипове. Той се любуваше на загорялата ѝ кожа, на блестящите под слънцето капчици. Тениската се вдигна по дългото ѝ, мургаво бедро и оголи меката извивка на ханша. Французите плакнеха очи, а Кристин погледна Хари, хвана го в крачка как се е зазяпал в нея, усмихна се и прикова погледа му към своя, докато бавно-бавно намъкваше дънките. После мушна ръка под тениската да затвори ципа, но не я извади веднага, забави се, вдигна глава, затвори очи… Облиза предизвикателно устни с червения си език и тогава не издържа и се приземи върху Хари, като хълцаше от смях.
После вечеряха в тузарски ресторант с изглед към морето, а по залез-слънце седнаха прегърнати на брега. Кристин си поплака, разчувствана от цялата тази красота. Единодушно решиха да се настанят в хотел „Карлтън“, да избягат, без да си платят сметката, и после да тръгнат обратно към Норвегия, вместо да прекарат планираните два дни в Париж.
Спомняше ли си Кристин, винаги я обвързваше с онова лято. Пътуването им премина наситено с толкова емоции. Впоследствие, след като скъсаха, беше лесно да се твърди, че още тогава раздялата е витаела във въздуха. Хари обаче не си спомняше по онова време да е мислил за раздяла.
Същата есен Хари постъпи в армията, а още преди Коледа Кристин се запозна с някакъв музикант и замина с него за Лондон.
До маса на ъгъла на Кембъл Парейд и Ламрок Авеню седяха Хари, Либи и Уодкинс. В късния следобед над тях се спускаше сянка, но понеже още нямаше шест, слънчевите им очила не привличаха внимание. Виж, саката определено правеха впечатление в жегата, но другият вариант — ризи с къс ръкав и кобури на показ — определено не беше по-приемлив. Тримата не разговаряха. Просто чакаха.
По крайбрежната алея между плажа и Кембъл Парейд се намираше театър „Сейнт Джордж“ — красива, боядисана в жълто сграда, където щеше да се състои премиерата на Ото Рехтнагел.
— Преди използвал ли си браунинг „Хай Пауър“? — попита Уодкинс.
Хари поклати глава. В оръжейното депо му бяха показали как да зарежда пистолета и да го обезопасява. И толкова. Хари обаче не се безпокоеше как ще борави с непознатия за него браунинг. Не очакваше от Ото да извади автомат и да открие стрелба срещу полицията.
Либи си погледна часовника.
— Време е да започваме.
По челото му блестяха капчици пот.