Паметта на Истанбул

66 В оригинала непреводима игра на думи с името – „шерафеддин“ означава „честта на вярата“, а „сойгез“ – „безчестен, негодник“. – Б. пр.

Майката и бащата на Али го зарязали още много мъничък. Той нито знаеше имената им, нито беше виждал очите им. Беше отрасъл в дом за сираци. Никога не говореше за това. Сега за пръв път ми разказваше спомен от дните си в сиропиталището. Кой знае още какво му се бе случвало, което не ми беше разказал? Сърцето ме заболя, докато го слушах. Кой би могъл да излекува такава дълбока рана в душата му? Но ако усетеше и капчица съжаление в гласа ми, нещата щяха да станат още по-лоши. Опитах се да кажа нещо и аз, за да скрия надигащите се в мен болка и състрадание.

– Има и добри мюсюлмани – прозвуча гласът ми, изпълнен с разбиране. – Например в нашия „Балат“ имаше един имам, Баки Амджа, на джамията с дървеното минаре67. Мир на праха му, невероятен човек беше! Казваше, че е от Мевлевийския орден. Не се притесняваше да седне в механата „Агора“, където нашите си пиеха ракията, да си приказва с тях и да пуска шеги. Самият той не беше слагал и капка в устата си през целия си живот, но нито укоряваше, нито се опитваше да унижи тези хора, които надали някога щяха да стъпят в джамията му. Само понякога шеговито им подмяташе: „Абе малко от малко се вразумете, от това пиене няма да имате полза нито на тоя, нито на оня свят“. Разбираше се и с вярващите, и с невярващите в махалата и беше приятел с всички.

67 Известна като „Тахта минаре джамия“ заради минарето си, което по-рано е било дървено. Намира се в квартала „Балат“ и е изградена през 1458 г. от султан Мехмед Фатих. С времето се е разрушила, но е била обновена през 1865 г. от Кантаризаде Халил ага. През 1957 г. също е била ремонтирана. – Б. пр.