Паметта на Истанбул
- Автор: Юмит Ахмед
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Colibri
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Паметта на Истанбул». Краткое содержание книги:
– Добре, но аз не съм полицай... Това не са ли опасни работи?...
Изобщо не я интересуваше дали работата е опасна, или не. Не знаех каква може да е причината, но тя с цялата си душа и сърце искаше да ни помогне.
– Не е опасно. Вие ще ни помагате професионално, ще бъдете нещо като експерт. Например ще ни казвате кой е Константин, защо е издигнат Чемберлиташ и други подобни неща.
– Ако е това, лесна работа.
– Това е. Друго няма.
– Добре, Невзат бей, разбрахме се – каза тя и се надигна бавно. – Аз да си вървя вече... Но днес няма да мога да дойда пак дотук.
Извади визитка от чантата си и ми я подаде:
– Ако искате, можем да се срещнем след обедната почивка. Обадете ми се... – Странна усмивка украси лицето й. В очите й за кратко проблеснаха тайнствени светлинки и угаснаха. – Наистина, много са ми любопитни тези монети на Константин...
Нима може да уважавате някого, който не вярва в никакъв бог
Щом Лейля излезе от стаята, веднага взех чашата, от която беше пила вода, и я сложих в един от найлоновите пликове за доказателства. В досието на съдения преди това Намък Караман имаше всякакви документи, но не ми се вярваше в архивите ни да се пазеше нещо за Лейля Баркън. Нейните отпечатъци щяха да са ни необходими, за да ги сравним с намерените в къщата на жертвата. Заедно с чашата прескочих при Зейнеб. Тя се зарадва, защото, както си мислех и аз, при нас нямаше отпечатъци от директорката на музея. Нормално – нали не беше престъпничка!
– Адем Йездан се занимавал с туризъм – казах аз, преди да се разделя със Зейнеб. – Я поразучи нещо за този човек, да видим, какво ще излезе. Лейля каза, че Недждет Денизел работел за него.
Оставих Зейнеб с новите следи и заедно с Али напуснахме участъка. Щяхме да отидем до къщата на жертвата в „Чаршамба“ с неговата кола. Подминахме акведукта на Валент58 и свихме надясно. Щом тръгнахме по главния булевард „Фатих“ с многото магазини и от двете му страни, стомахът ми вече започна ме стърже. Повече не издържах и попитах заместника си:
58 Не е известно кога точно е започнал строежът на акведукта, но е завършен през 368 г. при управлението на император Валент. Разположен е в долината между третия и четвъртия хълм на Цариград, на които са се намирали Капитолият и храмът „Светите апостоли“. Акведуктът е един от символите на града. – Б. пр.
– Али, ти ял ли си? От сутринта съм на една кифличка само...
– И аз съм така, шефе – отвърна ми той с чистосърдечна усмивка. – На този ъгъл има един ресторант, ако искате, да изтегля колата...
– Хайде да не влизаме сега, да хапнем нещо готово, някой сандвич или нещо от този род...
– Добре, шефе. Знам едно място малко по-нататък.
След пет минути, вътре в колата аз дъвчех сандвича си с кашкавал, а Али – хамбургера си, и отново се вляхме в бавно стичащия се към Едирнекапъ трафик.
– Месото е от разрешените животни59 – обади се помощникът ми, с едната си ръка хванал кормилото. – Така пишеше на входа на ресторанта. Ама дали става въпрос за заклани според правилата на исляма животни, или за месото от разрешените за ядене животни?
59 Тоест не е от забранените според религията (като свинското например), яденето на които се смята за грях от мюсюлманите. – Б. пр.
Отпих от айряна си, преди да му отговоря:
– Ти пък си намерил кого да питаш, Али! Аз нищо не разбирам от тези неща! Нашите не бяха много религиозни. Баща ми ходеше на намаз от байрям на байрям...
– И аз съм така!
Погледът му се спря върху надписа на белия камък върху стената отдясно.
– Това е джамията „Фатих“, нали така?
– Да, тя е. Никога ли не си идвал тук?
– Не съм. – Захили се закачливо, преди да отхапе от хамбургера си, и продължи: – Нали знаете, ако няма престъпление, нямаме път до такива места...
– Ама няма да е зле да дойдеш, да видиш и тюрбето на султан Мехмед Завоевателя – и то е тук – хвърлих му един назидателен поглед аз. – Нали се интересуваш от предците ни?
Изведнъж се сетих да го попитам за най-важното:
– Абе, Али, нали цивилните екипи са разположени вече около джамията?
Набързо преглътна, за да ми отговори:
– Да, господин инспектор! Сега са три екипа от по двама души. Дадох им Екрем – да ръководи екипите. Тъкмо минаваме оттук – ако искате, да вземем да ги проверим? Да видим какво правят?
– Не е нужно, Екрем е отговорен младеж. Не мисля, че ще прояви небрежност и ще пропусне нещо.
Мълчахме, опитвайки се да довършим обяда си, докато не завихме към „Явуз Селим“60.
60 Джамията „Явуз Селим“ се намира в квартал „Фатих“, на едноименния булевард. Построена е на най-близкия до Златния рог хълм през 1522 г. Спори се кой е нейният архитект и дали не е бил прочутият Мимар Синан, но към датата на изграждането й той все още не е бил познат в двореца. – Б. пр.