Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Той отиде до нея, готов да я хване, ако тя падне от стола. Лявата й ръка се изправи. Тя, изглежда, се опитваше да вдигне или да бутне нещо тежко от себе си; после падна напред върху бюрото, като кашляше и пръскаше слюнки, задъхана за въздух.
Накрая очите й трепнаха и се отвориха и част от ума й се върна към настоящето.
— Добре ли си? — Карлстром се гордееше, че е доста хладнокръвна личност, но винаги когато наблюдаваше Роз, изпаднала в транс, се смущаваше и впечатляваше. Излизаше от сеансите с чувство на учудване: чувство, че е привилегирован наблюдател на процес, който — ако използваме една дума, която никога не беше произнасял — се доближаваше до… чудо.
— Да… — Гласът й беше дрезгав шепот, лицето — безкръвно. Тя се отблъсна от бюрото. — Той е навън… и двамата са навън. Спасени са… — Тя се отпусна на стола, главата й провисна напред, раменете й се прегърбиха; изтощеното й тяло беше обхванато от друг пристъп на кашлица.
— Искаш ли да извикам лекар?
Роз вдигна очи и посрещна въпроса с печална усмивка.
— Аз съм лекар… или поне бях. — Тя пое няколко пъти дълбоко дъх, тялото й бързо се върна към нормалното си състояние.
Това беше, размишляваше Карлстром, наистина доста забележително. Роз отново беше демонстрирала способността си не само да знае, но и да отразява — със собственото си тяло — текущото физическо и умствено състояние на Брикман. Умовете им бяха свързани с дълбоко състояние на транс, но в моменти на силен стрес, като този, при който неговото тяло страдаше от силно травматично нараняване, тази телепатична връзка ставаше мигновено и без предупреждение.
Онова, което смайваше и смущаваше хирурзите на Първото семейство, които бяха видели психосоматичните рани на Роз, беше невероятната скорост, с която те бяха заздравели, и отсъствието на всякакъв белег или болка, която нормално съпровожда такива наранявания.
Когато Брикман избяга от Херън Пул, Роз вървеше по един коридор в института с група колеги. Те бяха забелязали, че е напрегната, но при предстоящите важни изпити кой не беше? Без предупреждение десният й крак неочаквано се прегъна и тя падна и се хвана за бедрото.
Когато приятелите й я изправиха, забелязаха между пръстите й да тече кръв. Тя каза, че й нямало нищо, но въпреки протестите й я отнесоха в кабинета за първа помощ и лекарите намериха рана, дълбока три инча и причинена от остър метален предмет, разрязал мускула със значителна сила. Роз, която споделяше ужасната тревога на Стив по време на разрушаването на Херън Пул, беше ранена от невидимото острие на стрелата, разцепила дървената паянта, преди да се забие в бедрото на Стив. Една невидима стрела, създадена и изстреляна със същата сила и в същия момент чрез силата на свързаните им умове.
Не беше учудващо, че Карлстром се чувстваше неспокоен. Той нямаше основание да се съмнява в лоялността и предаността на Роз, но като всички членове на Първото семейство, не обичаше да зависи от хора или неща, над които няма пълен контрол.
Но трябваше да се признае, че в този най-нов случай Роз се беше справила блестящо. Секунди след като Стив беше установил връзка, тя се беше затворила в една видеокаюта и беше изпратила съобщение до Карлстром, използвайки дадения й от него номер с висок приоритет. И миг след въвеждане на последната цифра КЪЛЪМБЪС беше активирал зумера в джоба на Карлстром и на най-близкия екран моментално се беше появило съобщение за обаждането й.
От краткия разговор Карлстром беше получил на екрана достатъчно информация да нареди на командващия въздушните сили на АМЕКСИКО веднага да се подготвят и да изпратят пет от неговите самолети — четири „Скайхок“ и един самолет-майка „Скайрайдър“ — на далечна мисия. Пилотите трябваше да са в „червена“ степен на бойна готовност; курса и подробности за целта щяха да получат по-късно.
Когато Роз пристигна със совалка в щаба на АМЕКСИКО с пълни подробности за затрудненото положение на Стив, самолетът на надземната база близко до Хюстън/ Гранд Сентрал беше зареден с боеприпаси и гориво, пилотите бяха екипирани и събрани в стаята за инструктаж и Карлстром беше разтворил на бюрото си карта на долната половина на езерото Мичиган.