Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Тези гадни копелета бяха истинският враг. Тяхната работа беше да мамят нарушителите навсякъде, където имаше такава възможност, и предпочитаният от тях метод беше умело да замаскират малки противопехотни мини в мъртви тела. Те оставяха също пакети с храна с цианид, отровени филтри за вода и чанти за първа помощ с инжекции, пълни с боклуци, предназначени да убиват, а не да лекуват.
Но докато заплахата, която представляваха те, беше лошо нещо, присъствието им на повърхността носеше и една полза. Те се поддържаха с пускани от въздуха припаси, които се разпределяха в мрежа от малки подземни складове. Тези складове бяха винаги добре скрити, но можеха да се открият, ако знаеш къде да гледаш и какво да търсиш. За това се изискваше голям опит, но водачът на тяхната група — Малоун — наистина имаше усет. Но дори неговият дългогодишен опит не означаваше, че групата е напълно неуязвима. Миналата година над тридесет души бяха хванати от М’Кол, голямо мютско племе, чийто район на ловуване — в зависимост от времето от годината — се простираше от реперна точка Каспар в Уайоминг покрай линията на река Северна Плат чак до реперна точка Кирни.
Стю Гордън видя нещо в далекогледа и изсумтя.
— Какво е онова там, по дяволите! Хей, Ник! Погледни.
Уолш взе далекогледа и погледна.
— Какво да търся?
— Трима души и някакви животни. Проследи линията на реката зад онзи завой там, виждаш ли? На брега вляво ще видиш група дървета…
— Видях я…
— Сега гледай още вляво. Ако видиш други дървета, отишъл си твърде далеч.
— Да. Почакай минутка… Окей, хванах ги.
Уолш видя група странни четирикраки животни. На гърбовете на първите три седяха хора. Главата на един беше покрита с шлем с широка периферия. Той и онзи до него носеха, както изглеждаше, зелени флагове, закачени на дълги пръти, но засега бяха твърде далеч, за да се видят някакви подробности.
Преди да преминат на другата страна — термин на нарушителите за наричаното от Федерацията дезертиране — нито Гордън, нито Уолш се бяха ровили в архивния канал, нито пък бяха имали връзка с някого, който беше ровил. За тях беше важно настоящето и единствената история, с която бяха длъжни да са запознати, беше тази на Федерацията, която започваше от 2051 година от новата ера. Всичко в задължителните уроци, имащо връзка с времето отпреди Холокоста, се отнасяше до негативните аспекти — всичките отстранени от Федерацията, което техните учители дебело подчертаваха. До втръсване…
Това означаваше, че никой от ренегатите не знаеше, че това, което гледат, е хергеле от около осемдесет коня — част от плячката от голямата победа на Коджак над майсторите на желязо — водено от трима ездачи, изправени гордо на седлата. За което имаха пълно право.
Уолш свали далекогледа.
— Виждал ли си нещо подобно?
— Никога. — Стю Гордън се плъзна надолу по гладката скала, после се изправи и махна с ръка да привлече вниманието на Малоун. — Хей, шефе! Има нещо, което трябва да видиш!
Малоун подаде картата, която разглеждаше, на един от помощниците си и отиде при Гордън и Уолш. Уолш му подаде далекогледа и се върна към задачата си да наблюдава небето. Хората, които не проявяваха нужната бдителност, скоро разбираха защо Малоун беше останал толкова дълго хончо на една от най-добре въоръжените банди ренегати. По трудния начин.
Малоун фокусира далекогледа върху идващото хергеле. Някои от конете без ездачи имаха седла. Бяха групирани в клинообразна форма зад водещите животни, няколко препускаха далеч отстрани и отзад.
От почти фронталната гледка на хергелето на Малоун му беше трудно да прецени скоростта му, но от опита с бизоните му се струваше, че тичат с голяма скорост. Конете всъщност тичаха в лек галоп, но познанията на Малоун не се простираха дотам, че да може да опише техния бяг. Той свали далекогледа.
— Хмммм… интересно.
— Знаеш ли какви са тия животни, шефе?
— Да. Това са коне.
— Коне? Ах, думата ми е позната — каза Гордън. — Не знаех, че е име на животно. Мислех, че е…
Малоун го прекъсна с усмивка на познавач.
— Просто друго име на оная ти работа.
Дума, която на свой ред също беше взета от огромния жаргонен речник на половите органи и съседното на тях отверстие, което в ерата преди Холокоста едно значително и упорито малцинство беше превърнало от орган за дренаж, през който се изхвърлят фекалии от червата, в обект на преклонение.