Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Морита, адютантите му, капитан Каваниши и останалите офицери на мостика чуха оглушителния рев и усетиха как подът под тях се повдига, когато горната половина на неизгорелите предни галерии изхвърча във въздуха — и после се срути. Морита изживя един последен кратък момент на яснота, през който разбра, че тялото му е едно от няколкото, изтъркаляли се към ослепителната погребална клада, която беше избрал за убийците; после мозъкът му замръзна от ужас, когато горящата маса избухна като свещената планина Фуджи и го разкъса на парчета с огнените си пипала.
Точно тази експлозия — почти едновременната детонация на четири петдесетфунтови бомби — разкъса вътрешностите на кораба и го спря. За Стив и Кадилак тази последна конвулсия донесе освобождение, но едва не ги уби.
Докато бомбите падаха към целта, Изо Уантанабе отвори вратата и се изправи пред тях, стиснал здраво меча с две ръце — само силует срещу светлината.
Стив гледаше треперещия връх на меча, докато двамата с Кадилак се изправяха. Динкът беше изплашен не по-малко от тях. Стив хвана краищата на стегата си на врата. Ако я извъртеше под подходящ ъгъл, може би щеше да може да парира първия удар и да даде възможност на Кадилак да се хвърли напред.
Уантанабе се поколеба — опитваше се да реши коя от жертвите му е по-опасна. Онзи, който говореше японски, или неговият по-набит другар? Той мушна с меча си към Кадилак — наслаждаваше се на момента на власт над двете коварни кучета, които бяха съсипали живота му — след това се отдръпна да нанесе смъртоносен удар.
Като използва силата на мимикрията, която за първи път беше приложил, въплъщавайки се в образа на куртизанката Иоко Ми-Шима, Кадилак пристъпи към острието и изкрещя:
— Съпруже! Моля те! Недей! Това са хора на шогуна! Помисли за мен и за децата!
За момент слисан, като чу гласа на Юмико да излиза от устата на убиеца, Уантанабе се поколеба и свали меча.
Стив и Кадилак се хвърлиха към него и в същия момент четирите бомби удариха кораба и го разцепиха на две. Носът се вдигна под тежестта на нахлуващата в машинното отделение вода. Уантанабе залитна и падна до задната стена. Стив и Кадилак паднаха върху него. Стив притисна гърлото му към дъските с дясната страна на стегата на врата си и се опита да избие меча от ръката му. Кадилак падна върху краката на Уантанабе, хвана другата му ръка и я задържа, като натискаше ъгъла на своята стега в слабините на джапа.
В коридора нахлу вода и започна да пълни каютата.
— Добре… държа го — изръмжа Стив. — Остави го на мен този негодник.
Кадилак се изтърколи настрана, а Стив се изправи на крака. Джапът разбра, че с него е свършено — но нямаше да загине легнал. Подпря се на стената. Водата вече стигаше до колене. Стив вдигна меча.
— Внимавай! — извика Кадилак.
— Не се бой! Щом иска да умре прав, така да бъде!
Но Уантанабе не беше съвсем довършен. Преди Стив или Кадилак да имат време да реагират, джапът се хвърли към отворената врата, сграбчи ценните ключове, които още висяха в ключалката, блъсна вратата от протегнатите пръсти на Кадилак и я затвори.
— Стив! — изпищя Кадилак. — Спри го!
Стив извъртя и мушна напред с всичка сила. Острието се провря през решетката и се заби дълбоко в гърдите на Уантанабе преди той да може да превърти ключа, но когато Стив го издърпа, тялото му се плъзна в надигащата се вода и мъртвата му ръка издърпа ключовете от ключалката.
— Мамка му! — извика Стив. Водата вече беше до нивото на решетката и с накланянето на пода надолу по-голяма част от задната стена бе под водата. Той подаде меча да Кадилак, насили вратата да се отвори и си подаде главата да търси ключовете.
Кадилак, който беше събрал безразсъдна смелост да се изправи пред страхотния Шакатак от Д’Вайн, се опита да овладее вълната на паника, надигаща се в него толкова бързо, колкото и водата, в която газеше. Това беше предвиденият от Стив момент. Моментът, от който се беше ужасявал. Пронизващата болка от студената стомана беше безкрайно по-предпочитана от безличния ужас, който очакваше душите на удавените.
Мютите от високите равнини винаги бяха много предпазливи при ситуации, с които не могат да се справят. Ако си достатъчно нещастен, за да умреш във вода, духът ти ще бъде завлечен в черния водовъртеж в центъра на земята, вместо да се издигне в ръцете на Великата небесна майка. Водовъртеж, пълен с отровни скорпиони, от които никога не можеш да избягаш…