Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Двамата стражи в коридора все още бяха на пост, но онзи до машинното отделение се беше преместил при другаря си до стълбата, която сега беше единственият път за спасение. И макар причината засега да оставаше тайна, Кадилак знаеше от въпросите, които двамата пазачи задаваха на някой над тях, че пожарът, който бушува горе, вече е излязъл напълно от контрол и всеки момент ще последва заповед да напуснат кораба.
Хор от конско цвилене се извиси над плътното биене на двигателя. Последва кратко, смразяващо скърцане и чупене на греди, после и двата звука бяха заглушени от неочакван гръмотевичен рев — централната секция на горящата надстройка се срути в машинното отделение и зари всичко. Само двамата стражи и един гол до кръста огняр, които бяха до предната врата, успяха да се измъкнат, преследвани от поток червени въглени и къс оранжев огнен език.
През решетката на вратата влезе пушек.
— Трябва да излезем оттук — каза Стив, когато оцелелите изтичаха покрай тях. — Хайде. Покажи какво можеш!
Кадилак погледна през решетката и видя стражите и войниците да се трупат около стълбата. Писъци на агонизиращи джапи дойдоха от пъкъла в другия край на коридора. Някой пищеше и молеше да го измъкнат от пламъците. Огнярят се поколеба, после отиде да го спаси. По-смелият от двамата стражи го последва. Другите им завикаха да се върнат.
Бъркотията от звуци и гласове даде на Кадилак възможността, която търсеше. Застанал зад вратата, той извика с командирския тон на майор Морита:
— Освободете затворниците! Освободете затворниците! Качете ги на палубата!
Войниците не бяха сигурни откъде дойде заповедта, но познаха гласа на офицера. Стражът грабна връзката с ключове от куката на стената и започна да отключва вратата.
Стив стисна ръката на Кадилак.
— Ти си гений! Знаеш ли?
Чу се нов гръмотевичен трясък от падащи греди и друга част от надстройката се срути в машинното отделение. Стражът побягна. Другият страж и огнярят, със зачервени и покрити с мехури лица, се появиха. Влачеха едно тлеещо тяло.
— Безнадеждно е — изграчи стражът. — Свършил е!
— Прав си… — Огнярят пусна тялото. — Да се махаме преди корабът да се е разцепил на две!
Двамата тръгнаха към стълбата.
— Почакай — извика вторият страж. — Трябва да извадим онези двамата. — Той взе ключовете и с треперещи пръсти се опита да отключи.
— Остави ги! — извика другарят му. — Остави ги да се опекат или да се удавят!
Кадилак чу друг глас да вика:
— Бързо! Цялата палуба гори!
Досега Стив и Кадилак имаха невероятен късмет, че не бяха изгорели или задушени от пушека. Две неща действаха в тяхна помощ. Високата грамада цепеници, плътно наредени в няколко реда до предната стена, която служеше като огнезащитна стена. Външните редове горяха, но останалите още не се бяха запалили. Пламъците от срутилата се надстройка пък излизаха през зеещата горе дупка, подхранвани от въздуха, идващ през люковете по коридора покрай каютата, в която бяха затворени Стив и Кадилак. По този начин пушекът се засмукваше далеч от тях, но те усещаха топлината и знаеха, че всеки момент огънят може да погълне и тях, и мотаещия се пред вратата идиот, от когото зависеше животът им.
— Какво правиш? — чу се гласът на Изо Уантанабе.
Стражът нервно застана мирно.
— Евакуирам двамата затворници, господарю! Както заповядаха!
— Кой?
— Един офицер, господарю. — Стражът посочи към люка.
— Добре. Махай се. Изчезвай, докато можеш.
— Но… какво ще правим със затворниците?
Уантанабе взе връзката ключове.
— Остави ги на мен…
Тримата адютанти, получили заповед да екзекутират Изо Уантанабе и да измъкнат Стив и Кадилак от килията и да ги хвърлят в огъня, отдадоха чест на Морита и се обърнаха да излязат. Точно в този момент първата петдесетфунтова бомба удари предната галерия директно под мостика. Втората влезе през галерията долу на няколко метра вдясно. Следващите четири паднаха в зеещата пещ, която някога беше средната част на кораба; последните две удариха кърмата и разбиха колелото на парчета.