Вина
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Ейб Глицки [bg] #2
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-27-4
- Переводчик: Милена Кардалева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вина». Краткое содержание книги:
Докато процесът върви към кулминацията си, докато уликите се променят и свидетелите се дискредитират, докато Фаръл се издига до висоти, които никога не е предполагал, че може да достигне, от миналото на Духър изниква една жена. Нейната история ще промени ролята на почти всички участници в тези събития и ще даде началото на верижна реакция на истина и насилие, която ще обърне завинаги живота на много хора.
Вина не престава да смайва до последната си страница и е не само роман за престъплението и наказанието, а потресаваща драма за моралната отговорност и несигурното правосъдие, за семействата, свързани с лоялността и разделени от трагедията и предателството.
Вина е един от най-напрегнатите романи в съвременната литература — истински шедьовър.
Successful lawyer Mark Dooher has killed his wife of 20 years in order to marry a beautiful young female colleague. But suspicions of his guilt begin to tear his life apart, as the homicide chief gets closer to the truth.
И това беше другото нещо, другият чудесен резултат от общуването ѝ с Духър — ако мъжът не бе в състояние да я оцени по достойнство, светът не свършваше с него.
Тъкмо тези неща се опитваше да обясни сега на Сам.
— Не знам защо ми трябваше толкова много време да разбера за какво става дума. Понякога си мисля, че единственият мъж, който изобщо ме харесва такава, каквато съм, с изключение на татко, е Марк.
Сам дояждаше вълшебния сос с хапка от чудесно изпеченото хлебче и бе настроена по-прозаично.
— Това е проклятието на неземната хубост. — Тя повдигна очи. — Говоря съвсем сериозно.
Кристина не бе от тези, които притваряха клепачи в изблик на фалшива скромност.
— Добре де. Но сега поне прозрях, че може би представлявам някаква ценност и сама по себе си.
— А преди какво беше?
— Знам ли? Придатък на някакъв хапльо, с когото ходех известно време.
— Нещо като трофей?
Кристина кимна.
— В известна степен това ласкае самочувствието ти. Или нещо подобно. Тъй че аз се поддадох — станах куклата, която искаха да бъда.
— Изкушаващо е, защо да се лъжем. Наистина те ласкае. А и досега са те учили на това. И ти се чувстваш задължена и признателна. Започваш да привикваш. Влиза ти в кръвта. — Сам пак топна от соса. — Вкъщи не мога да направя такъв сос и това си е. Как ли го правят тук? — Тя отхапа от хлебчето, сдъвка хапката и въздъхна. — Една от най-трудните за преглъщане истини.
— За соса ли говориш?
Сам се разсмя и поклати глава.
— Какъв сос? — Последва нов смях. — Нещо загубих ориентир. Не, трудната истина за това кои сме ние. И с мен се случи същото преди десетина години.
— Ти май изтърва нишката на разговора. Какво е това същото нещо?
— Говоря за решението, че не съм онова, което си мисли за мен някой мъж.
— И просто тегли чертата, така ли?
— Не. — Тя усмихнато вдигна пръст. — Но опитах. Постъпих по такъв начин, че целият свят да забележи. Разбих четири-пет пъти сърцето си. Станах твърде скептична и цинична по отношение на мъжете. Но самата аз се почувствах по-добре. Така поне мисля.
Кристина кимна.
— Не бих се върнала назад, по същия път, с някой друг Джо.
— Добре. Запази това чувство. Ще ти потрябва страшно, когато измине половин година. Тогава започваш да усещаш самотата. Повярвай ми.
— Мисля, че мога да се справям със самотата. Била съм сама и преди. Разликата е в това, че преди самотата дезинфекцираше времето между едното и другото гадже. Сега обаче успях да си отгледам няколко приятелства.
— Приятелството е хубаво нещо — каза Сам. — До мига, в който не изпаднеш в неловко положение.
— Имаш предвид Марк Духър? — Кристина рязко поклати глава. — Не. Той не е такъв човек.
Сам повдигна вежди.
— Не е мъж?
— Не, не — разсмя се Кристина. — Но той внушава… доверие, така ми се струва. А освен това е женен. Бракът му е щастлив. Наясно е със себе си. Никога няма да ми посегне. По-скоро обратното, ще държи надалеч ръцете си. Той първо е човек, а после мъж. Направо е велик, наистина.
— Щеше ми се аз да съм го срещнала. Уес също мисли, че той е бог.
— Разкажи за него…
— За бога? Или за Уес?
— За господин Фаръл — кимна Кристина.
— Боя се, че самотата е изострила сетивата ми и го преследвам малко по-безразсъдно, отколкото би ми се искало. Ще ми се да мисля, че предпазливо се придвижваме към истинското приятелство, но има да изядем цяла торба сол, преди да преодолеем повърхностния етап.
— Което не е толкова зле, нали?
Сам сви рамене.
— Не знам със сигурност. И това е най-забавното. Малко се притеснявам — нали за това си говорим от толкова време. Няма начин да му отдам сърцето си — тя докосна лявата си гръд, — докато не го опозная по-добре.
— Докато не разбереш, че става дума за нещо истинско.
По лицето на Сам се четяха най-различни емоции. Тя кимна свенливо.
— Винаги изниква този въпрос, не е ли така?
Глицки винаги бе мразил да излиза от рамките на чисто професионалния разговор във връзка с някое убийство, а точно това се бе случило и в двата случая — при разговора с жена му и при разговора с Пол Тию.
Не само не разполагаше с каквото и да е доказателство, уличаващо Марк Духър в убийството на Виктор Транг, но — както бе споменал на Фло — нямаше никакъв основателен мотив един преуспяващ адвокат да намушка друг по повод на евентуално споразумение. Такова едно заключение, без значение дали му харесваше или не, просто увисваше във въздуха.