Вина
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Ейб Глицки [bg] #2
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-27-4
- Переводчик: Милена Кардалева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вина». Краткое содержание книги:
Докато процесът върви към кулминацията си, докато уликите се променят и свидетелите се дискредитират, докато Фаръл се издига до висоти, които никога не е предполагал, че може да достигне, от миналото на Духър изниква една жена. Нейната история ще промени ролята на почти всички участници в тези събития и ще даде началото на верижна реакция на истина и насилие, която ще обърне завинаги живота на много хора.
Вина не престава да смайва до последната си страница и е не само роман за престъплението и наказанието, а потресаваща драма за моралната отговорност и несигурното правосъдие, за семействата, свързани с лоялността и разделени от трагедията и предателството.
Вина е един от най-напрегнатите романи в съвременната литература — истински шедьовър.
Successful lawyer Mark Dooher has killed his wife of 20 years in order to marry a beautiful young female colleague. But suspicions of his guilt begin to tear his life apart, as the homicide chief gets closer to the truth.
Едното му око потрепна. Мускулите на челюстта му се стегнаха. Белегът върху устните му побеля и той изпита такъв прилив на гняв, че дъхът му секна.
— Не ми се говори за това. — Изправи се. — Време е да сложа децата да спят.
15
Кристина знаеше, че се бе случило на онази вечеря в събота при Сам… По-точно след това.
Докато пътуваха тогава с колата към жилището ѝ, Джо се разпалваше все повече и повече. Как можело изобщо да ѝ минава през главата на Кристина, че познава толкова добре Марк Духър? Какво е имало между тях двамата? Какво целяла тя с признанието, че той изобщо не бил копеле? И понеже си били дошли на думата, нека изплюела и камъчето откъде знае толкова подробности за онези излетчета на Духър и Фаръл?
Тя бе затворила очи, твърде изморена да се бори повече, да обяснява, да го взема присърце. Най-сетне я бе озарило прозрение, че Джо не е човека за нея и всичките доводи и пожелания на света не биха могли вече да променят това.
Той никога нямаше да е правият. Тя не го обичаше.
В началото бе имало някакво привличане, после желание, породено от любопитство, което съдбата бе пришпорила. Но всъщност тя не изпитваше кой знае какви чувства към него, откъдето и да го погледнеш. Освен когато заговореше за фактите. Но дори и тогава не изпитваше чиста омраза — по-скоро го намираше за дразнещ и скучен.
Оправдавайки се с главоболие, Кристина не го бе поканила в жилището си. Щяла да му звънне по-нататък, когато се оправела.
Но в неделя не му се обади. А в понеделник той излетя за Ел Ей, където преспа. И двете вечери тя се прибра много късно, защото имаше да учи. Слушаше ядните му излияния, записани на телефонния секретар и всичко ѝ ставаше от ясно по-ясно.
Сега беше сряда сутрин и тя стоеше пред вратата на кабинета му. Както винаги, той бе потънал до гуша в работа. С телефонната слушалка на ухото, едновременно подписваше нещо, четеше друго, и постоянно връчваше разни листове на секретарката, която кръжеше около него с бележник в ръка и с израз на зле овладян страх.
Да, помисли си Кристина, Джо ще преуспее.
Съдбата пак се намеси. В този миг Джо много разсъдливо говореше по телефона: „Не мисля, че мобилизираш всичките си сили, Бил, и това са голите факти“.
Тя влезе в стаята. Като я забеляза, Джо направи знак с показалеца си към телефона и ѝ се ухили, сякаш тя бе някакъв клиент, с когото имаше насрочена среща.
— Изчакай — прошепна.
Кристина горчиво поклати глава и остави на бюрото му плик, в който бяха пъхнати годежната халка и едно писмо. Потупа с ръка плика, обърна се и напусна стаята.
— Чувствам се като някоя страхливка, как просто избягах. Трябваше да застана очи в очи с него.
— И какво щеше да му кажеш?
— Не знам. Просто да му съобщя.
— А дали щеше да те изслуша?
— Навярно това, че го напускам — да. Това може би да. — Кристина се загледа в белите гребенчета на вълните, препускащи през синия залив и в корабчетата, наклонени на една страна от бриза. В далечината се виждаше Сан Франциско, а от дясната ѝ страна се простираше дъгата на залива Голдън Гейт отвъд Сосалито. Видя изражението на Сам и се засмя.
— Да, права си — кимна Кристина. — И това не би изслушал. А този твой поглед… не е честно.
— Чакай, кое не е честно? Аз нищо не съм казала.
— Знаеш за кой поглед говоря. Няма нужда да казваш каквото и да е.
Намираха се в „Скома“. Бяха пристигнали с ферибота. В Центъра се навъртаха две опитни доброволки и Сам реши, че може да си даде отдих за няколко часа. Кристина на свой ред, след като бе оставила плика, изгаряше от желание да се обади на Духър в кабинета му и да му разкаже всичко, но си помисли, че това може да създаде у него погрешно впечатление, а тя категорично не желаеше да допусне подобно нещо.
Имаше ли смисъл? Беше ѝ дал ясно да разбере, че цени брака си и не би го подложил на риск. Това звучеше много успокоително, макар че тя несъмнено виждаше в негово лице един страхотен мъж.
Понякога си мислеше, че едва ли има друг човек на планетата, който би могъл да оцени нейната душевност. С изключение на Марк. Той просто я харесваше такава, каквато е. А това беше фантастично.
Кристина бе наясно, че решението ѝ да скъса с Джо бе възникнало поради невъзможността да се справи с натрапващия се контраст между младия ѝ годеник, от една страна и Духър, от друга, с неговата опияняваща смесица от чудесен външен вид, богата душевност, опит, могъщество и чувство за хумор. Вътре в себе си бе решила, че все по-укрепващото ѝ приятелство с него щеше да ѝ послужи като лакмус за типа отношения, които би желала евентуално… не да бъдат противопоставяне, както беше с Джо. А съгласие. С някой от ранга на Духър, ако изобщо можеше да се намери друг такъв. Навярно търсенето щеше да ѝ отнеме векове.