Вина
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Ейб Глицки [bg] #2
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-27-4
- Переводчик: Милена Кардалева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вина». Краткое содержание книги:
Докато процесът върви към кулминацията си, докато уликите се променят и свидетелите се дискредитират, докато Фаръл се издига до висоти, които никога не е предполагал, че може да достигне, от миналото на Духър изниква една жена. Нейната история ще промени ролята на почти всички участници в тези събития и ще даде началото на верижна реакция на истина и насилие, която ще обърне завинаги живота на много хора.
Вина не престава да смайва до последната си страница и е не само роман за престъплението и наказанието, а потресаваща драма за моралната отговорност и несигурното правосъдие, за семействата, свързани с лоялността и разделени от трагедията и предателството.
Вина е един от най-напрегнатите романи в съвременната литература — истински шедьовър.
Successful lawyer Mark Dooher has killed his wife of 20 years in order to marry a beautiful young female colleague. But suspicions of his guilt begin to tear his life apart, as the homicide chief gets closer to the truth.
Батист отвори страничното чекмедже на бюрото си и извади шепа фъстъци. Изсипа ги на плота между тях, взе си един и го счупи, фъстъците също бяха свещена традиция в отдела. Отдавна никой не си спомняше кога се бяха появили за пръв път, но сега вече не можеха без тях.
— Дано да е така, както казваш. Просто не исках да има недоглеждане. След време сигурно ще съжаляваш.
Батист сдъвка фъстъка и си счупи нов. Изглеждаше изцяло погълнат от това си занимание. Сякаш вършеше кой знае какво.
— Имаш моето мнение, имаш и желание да вземеш изпита, така че си остави отворена вратичка.
Глицки помисли малко, сетне кимна.
— Добре, така ще направя. Благодаря за подсещането.
— Така бива.
Чуваше се само хрущенето на фъстъците. Никой от мъжете не помръдваше.
— Ей, Франк…
— Да?
Отново се проточи дълга пауза. Батист извади нова шепа фъстъци от чекмеджето. Глицки се изправи, изсипа обелките в кошчето, хвърли един поглед навън през входа и отново си седна на мястото.
— Сигурен ли си, че ме извика само заради това? Обзалагам се, че има и друго.
— Какво например?
— Ами например това, че така съм се задръстил, че не си върша работата? — Гласът на Глицки остана непроменен, но погледът му се отдалечи. — Че е по-добре да раздавам квитанции като лейтенант от пътната полиция, отколкото да се бъхтя като редови инспектор с истински задачи в отдел „Убийства“. — Очите му пак се втренчиха в лейтенанта. — Искам да знам как стоят нещата, Франк, съвсем сериозно. Ако съм се превърнал в пречка…
— Кой казва такова нещо?
Раменете на Глицки помръднаха.
— Мисля, че точно това е станало. Просто се интересувам. Не можах да приключа случая „Левън Коупс“. После се залових с онзи клоун от „Вкусен сандвич“, където нямаше нищо за разследване, но изгубих доста време да вися по улиците. Ей тези неща ме притесняват.
Батист бе престанал да чупи фъстъци и поклати глава.
— Никой не е обелвал и дума затова, Ейб. И през ум не ми е минавало.
Глицки си пое дъх. Чуваше ударите на сърцето си. Едно. Две. Три.
— Добре ли си? — попита Батист.
— Все търся под вола теле, Франк. Съжалявам. Не исках да те натоварвам. Просто съм станал голям песимист.
Франк му отговори, че не трябва да му пука толкова, ако сбърка в нещо. Какво като е просрочил малко времето? Те се намират в най-крайния окоп и при тях резултатите, а не часовете имат значение. Ако Глицки си въобразява, че не работи на максимални обороти, нека да погледне на всичко от друг ъгъл — че просто си гледа работата. И да престане да се измъчва около подозренията във връзка с Духър.
Случва се професионалистите да имат предчувствие. Блъскаш главата си върху всички възможни въпроси, без понякога да знаеш кому е нужно това. Ако се вземеш в ръце, ще можеш да си отговориш на всички тях за не повече от петнайсет минути.
Защо не отиде пак да поприказва с Лили Мартин или с Фелиция Деп? Или даже с папата, ако иска.
В този миг на Глицки му хрумна нещо.
— Между другото, онази вечер срещнах пак приятелката ти. Мисля, че тя изпитва най-топли чувства към теб.
Уес Фаръл седеше на дъсчения под в салона за скуош, подпрял гръб на облицованата задна стена и дишаше тежко. Духър даже не се беше задъхал. Той продължаваше да запраща топката в стената с отсъстващ израз на лицето, посрещайки я с отсечени къси удари. Като машина.
— Имам толкова приятелки, Уес. За коя точно говориш?
— За хубавицата.
Духър наклони леко ракетата, топката направи парабола, удари се в нея и той я хвана с ръка.
— Всички са красавици — каза усмихнато.
— Не и колкото нея. Онази де, от „Фиор д’Италия“? Кристина. Лятната ти помощничка. Защо не ѝ звъннеш?
— Една от моите летни помощнички, Уес — поправи го Духър. — Мисля, че са поне десет. Мразя да ти разбивам фантазиите, но трябва да ти призная, че всичко между нас е платонично.
— Мислех, че говорим за твоите фантазии.
— Аз нямам фантазии. Водя умерен и дисциплиниран живот. Това е причината, поради която ще загубиш следващата игра. Освен това казах ли ти, че двамата с Шийла точно сега изживяваме нещо като малък ренесанс в отношенията си? — По стар навик Духър пропусна личните усложнения в прекрасното си настояще, като например постоянните сексуални апетити на жена му, и тупна топката в пода.