Черната вдовица [bg]

24.

Улица „Ломбар“, Брюксел

По време на едно от многобройните си посещения в централата на разузнаването в Аман Габриел се бе снабдил с няколко преносими харддрайва. На тях беше съдържанието на лаптопа на Джалал Насер, източено при връщанията му в Йордания или по време на тайните влизания в апартамента му в Бетнъл Грийн, Източен Лондон. Йорданското разузнаване не бе намерило нищо подозрително — в контактите му нямаше познати джихадисти, нито джихадистки сайтове в историята на браузъра му, — ала Фарид Баракат се бе съгласил да остави Службата също да ги погледне. На киберкопоите от булевард „Цар Саул“ им трябваше по-малко от час, за да намерят хитра задна вратичка в безобидно изглеждащо приложение за игри. Тя водеше към сложно криптиран склад на информация, пълен с имена, числа, имейл адреси и снимки, включително няколко от Центъра „Вайнберг“ в Париж. Имаше дори кадър, на който се виждаше как Хана излиза от апартамента си на Рю Паве. Габриел съобщи внимателно новината на Фарид, за да не нарани огромното его на своя безценен партньор.

— Понякога — каза Габриел — е добре да погледнат и други очи.

— Или умно еврейче с докторска степен от „Калтек“ — допълни Фарид.

— Това също.

Сред имената, които се набиваха на очи в тази скрита находка, бе това на Набил Ауад. Беше роден в град Ирбид, Северна Йордания, а напоследък живееше в квартал Моленбек в Брюксел. Разделен от елегантния град с индустриален канал, Моленбек някога бил населен с валонци католици и фламандци протестанти, които работели в многобройните фабрики и складове. Фабриките вече бяха само спомен, както и предишните обитатели на квартала. Сега той беше мюсюлманско село със сто хиляди жители, където по пет пъти на ден се чуваше призив за молитва от двайсет и две различни джамии. Набил Ауад живееше на „Рансфор“, тясна уличка с терасирани запуснати тухлени къщи от XIX век, които бяха превърнати в претъпкани жилищни кооперации. Работеше почасово в копирна фирма в центъра на Брюксел, но като много млади мъже, които живееха в Моленбек, основното му занимание бе радикалният ислям. За службите за сигурност Моленбек бе познат като джихадистката столица на Европа.

Кварталът не беше подходящо място за човек с изискан вкус като Фарид Баракат. Нито хотелът за шейсет евро на нощ на улица „Ломбар“, където той се срещна с Габриел. Беше се облякъл по-скромно за случая — италиански блейзър, гълъбовосиви панталони, риза с френски маншети, без вратовръзка. След като го пуснаха в тясната стаичка на третия етаж, той се загледа в електрическия чайник, сякаш никога не бе виждал подобно нещо. Габриел го напълни с вода от мивката в банята и отиде при Фарид до прозореца. Точно срещу хотела, на приземния етаж на съвременна седеметажна офис сграда, се намираше „ХТС Принтиране и копиране“.