Черната вдовица [bg]

Не след дълго тъмнината, тишината и страхът пробиха дупка в мозъка на Набил Ауад. Фарид наблюдаваше какво излъчва камерата в импровизираната килия. Той търсеше издайнически знаци — нервничене, гърчене, внезапни стряскания, — които да сигнализират за настъпването на емоционално изтощение и объркване. Лично бе провел безброй разпити в мрачните килии на Главната разузнавателна дирекция и знаеше кога да задава въпроси и кога да остави тъмнината и тишината да му свършат работата. Някои от терористите, с които Фарид бе говорил, бяха отказвали да се пречупят дори и при най-брутален разпит, но той бе преценил, че Набил Ауад е направен от по-мек материал. Имаше причина да е в Европа, вместо да се сражава, убива и реже глави в халифата. Ауад не беше джихадистът, приличащ на екшънгерой. Той бе винтче, а на него точно това му трябваше.

След два часа Фарид поиска затворникът да бъде доведен от килията. Зададе му три въпроса: „Каква беше точно ролята ти в атентатите в Париж и Амстердам? Как комуникираш с Джалал Насер? Кой е Саладин?“. Младият йорданец отново заяви, че не знае нищо за терористични атаки, не познава Джалал Насер и мистериозен мъж, който се нарича Саладин. Бил лоялен йордански поданик. Не вярвал в тероризма и джихада. Не ходел редовно в джамията. Харесвал момичета, пушел цигари и пиел алкохол. Работел в копирен център. И изобщо не бил важен човек.

— Сигурен ли си, хабиби? — попита Фарид, преди да върне Набил Ауад в мазето. — Сигурен ли си, че това е отговорът ти?

И така продължи цяла нощ, на периоди от по два часа, понякога четвърт час по-малко, понякога повече, така че Набил Ауад да не може да нагласи вътрешния си часовник и да се подготви за тихата агресия на Баракат. При всяко свое появяване младият йорданец изглеждаше все по-уплашен и по-объркан. Всеки път му задаваха едни и същи въпроси: „Каква беше точно ролята ти в атентатите в Париж и Амстердам? Как комуникираш с Джалал Насер? Кой е Саладин?“. Отговорите му никога не се различаваха. Той нищо не знаел, бил никой.

И през цялото време мобилният телефон на джихадиста вибрираше и светеше от входящ трафик от пет-шест различни източника на съобщения и социални мрежи. Телефонът бе в сръчните ръце на Мордекай, специалист по електроника, който систематично ровеше в паметта му за ценно съдържание. Два екипа — един от централата на ГРД и един от булевард „Цар Саул“ — бързо анализираха постъпващата информация. И заедно изработваха отговорите, които Мордекай пращаше от самия телефон. А те щяха да държат Набил Ауад жив в съзнанието на неговите приятели, семейството му и съратници в глобалното джихадистко движение. Една погрешна стъпка, една изпусната дума можеше да обрече цялата операция на провал.