Оскар за смъртоносна роля [bg]

„Ако разбера кой го е направил — ще го убия!“ — закани се тя.

Съседът й Армен по потник и долнище на анцуг стоеше пред входа и пушеше.

— Ей, Татяна — съобщи й той, — милицията идва да те търси.

— Никак не се съмнявам — измърмори тя, но вътрешно направо изстина. Дали е само по повод на взрива? Или е във връзка с нощния инцидент? А на глас попита: — Какво искаха?

— Питаха чия е колата. Казаха да отидеш в районното, да напишеш заявление.

„Май за наркомана така и не са разбрали.“

— Добре, ще отида! — кимна тя и влезе във входа, а вътрешно добави: „После.“

Първо се обади на Полуянов. Уговориха се да променят срещата и да се видят в центъра, в кафене, а не при нея — изобщо не беше нужно журналистът да вижда обгорелите останки от тойотата. Ще почне да й досажда с въпроси, а после току-виж и някаква дописка пусне във вестника си. Под идиотско заглавие от типа на: „Загадъчен взрив на улица «Металург».“

Димка не възразяваше срещу кафенето и центъра „и даже е по-добре преди седем, защото имам големи планове за вечерта“.

— Няма да преча на плановете ти — увери го Таня.

Набързо сложи още един слой фон дьо тен, за да скрие съвсем зеленикавия оттенък на лицето си и пое към центъра.

Но Димка, за разлика от искрения Валера, никакви гадости за бледност и уморен вид не й наговори. Напротив, изригна такъв поток комплименти, че Таня едва го спря — и красавица, и богиня, и тържество на вкус и стил, и което бе най-поразителното: „Станала си по-женствена, Татяна. Сега не си просто хубава, а си хубава с цветущата, умиротворена красота!“.