Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Колосът от Маруси [bg]
Колосът от Маруси [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Колосът от Маруси [bg]

Электронная книга - «Колосът от Маруси [bg]». Краткое содержание книги:

В навечерието на Втората световна война Милър заминава на пътешествие в Гърция по покана на английския романист и поет Лорънс Даръл. Запленен от гръцката история и култура, от гръцкия характер и гръмовержните майстори на устното и писаното слово, той създава едно от най-емоционалните и възторжени произведения в световната литература, посветени на тази древна цивилизация и на днешните й следовници. В него присъства всичко, което олицетворява Гърция — руини, легенди, митове, герои, богове, живописни острови и море, обвеяни от магично минало. В съзнанието на автора страната поражда множество асоциации с разни епохи и личности от човешката история, разпалва въображението му, рисуващо образи и картини, съизмерими по размах с вековните предания. Ала има и нещо повече в наситеното повествование отвъд географските и историческите измерения, и тъкмо то придава сила и красота на въздействието. „Колосът от Маруси“ е духовен пътепис, плод на пътуване с широко отворени сетива към хилядолетния дух на Гърция и към душата на нейните обитатели. От неизчерпаемите недра на гръцката земя, населена с божества, Милър пие древност, виталност, чудотворство и душевен мир, жадно и с наслада, която лъха от всеки ред.    Хенри Милър е роден през 1891 г. в Ню Йорк. Отказва се от следване в университета, сменя множество професии. Установява се във Франция (1930–1939) като европейски редактор на американското списание „Феникс“. През 1939 г. се преселва в Гърция, а от 1940 г. отново е в САЩ — Калифорния, където живее до смъртта си (1980). Неговите най-добри произведения дълго време са били забранявани в САЩ. Автор е на романите „Тропика на Рака“, „Тропика на Козирога“, „Черна пролет“, създадени през 30-те г. на XX век във Франция, както и на автобиографичната трилогия „Разпятие в розово“: „Сексус“ (1949), „Плексус“ (1953), „Нексус“ (1960). Публикува сборници с разкази, очерци, стихотворения в проза, както и с есета и мемоарна проза. Творчеството му, често оценявано като скандално, понякога и антифеминистично, оказва дълбоко влияние върху писателите от бийт поколението.  Американският белетрист Хенри Милър (1891–1980) е известен най-вече с романите си „Тропик на Рака“, „Тропик на Козирога“ и „Черна пролет“, изпълнени с видения, символика, еротика, фантазия и много хумор. „Колосът от Маруси“ го представя в различна светлина и по мнение на мнозина, а и на самия него, е най-ярката му творба. В колоритния портрет на гръцкия интелектуалец и бохем Георгиос Кацимбалис някои критици съзират елементи на изразителен автопортрет.
1 ... 58 59 60 61 62 63 64 65 66 ... 93
Перейти на страницу:

Изтърколваме се по хлъзгав, ронлив планински склон в обширна равнина. Възвишенията са покрити с наметало от гъсти твърди храсталаци, наподобяващи синьо бледолилавите игли на бодливо прасе. Виждат се голи ивици червена глина, шисти, пясъчни дюни, зелено поле с цвят на грах, езеро като кипящо шампанско. Минаваме през село, което не принадлежи на никое време и място, случайна, неочаквана издънка на човешка деятелност, защото някой някога се е върнал на арената на клането, за да потърси стара снимка сред руините, и е останал тук по силата на инерцията, и оставайки, е привлякъл мухи и други одушевени и неодушевени форми на живот.

По-натам… Самотно правоъгълно жилище, вкопано дълбоко в земята. Самотен вигвам насред вакуум. Има си врата и два прозореца. Прилича на кутия. Убежище на някое човешко същество. Какво същество? Кой живее вътре? Защо? Отзад е американският пейзаж. Сега навлизаме в глъбините на Месопотамия. Препускаме върху мъртви градове, върху слонски кости, върху обрасли с трева морски дъна. Започва да вали, внезапен, бърз душ, и от земята се вдига пара. Слизам от колата и газя в езеро от кал, за да разгледам руините на Гортина. Чета надписа на стената. Той говори за закони, на които никой вече не се подчинява. Единствените оцелели закони са неписаните. Човекът е нарушаващо законите животно. Страхливо при това.

Пладне е. Смятам да обядвам във Фестос. Продължаваме нататък. Дъждът е спрял, облаците са се разсеяли; синият небосвод се разгръща като ветрило, синьото се разтваря в онази ултравиолетова светлина, от която всичко гръцко изглежда свято, естествено и познато. В Гърция изпитваш желание да се изкъпеш в небето. Иска ти се да захвърлиш дрехите, да се затичаш и да скочиш в синевата. Иска ти се да се рееш из въздуха като ангел или да лежиш неподвижно в тревата и да се наслаждаваш на каталептичния транс. Камък и небе, тук те се венчават. Това е вечната зора на човешкото пробуждане.

Плъзваме се по една еленова пътека и колата спира при началото на див парк. „Ето там — казва шофьорът, сочейки към стръмен баир, — Фестос.“ Думата бе произнесена. Беше като магия. Поколебах се. Исках да съм подготвен. „По-добре си вземете обяда с вас — рече той. — Може да нямат нищо за ядене горе.“ Пъхнах кутията от обувки под мишница и бавно, замислено, благоговейно започнах поклонението.

Това беше един от редките моменти в живота ми, когато напълно съзнавах, че съм на прага на велико приключение. И не само го съзнавах, но и бях благодарен, благодарен, че съм жив, благодарен, че имам очи, че съм здрав телом и духом, че съм спал в канавките, че съм гладувал, че съм бил унижаван, че съм направил всичко, дето съм направил, тъй като най-накрая достигнах до този миг на блаженство.

Минах по един или два дървени моста в дъното на долчината и отново се спрях в гъстата кал, която покриваше върховете на обувките ми, за да огледам малкото разстояние, което бях извървял. След завоя започваше трудното изкачване. Имах чувството, че съм заобиколен от сърни. Имах и друго едно, силно и натрапчиво чувство: че Фестос е твърдината на жените от рода на цар Минос. Историкът ще се усмихне; той знае по-добре. Ала от този миг нататък, въпреки всички доказателства, противно на всякаква логика, Фестос се превърна в обител на цариците. И с всяка стъпка нагоре това впечатление се засилваше.

Когато се изкатерих на върха на баира, забелязах тясна пътека, която водеше към къщичка, стъкмена недалеч от руините за удобство на пътешественика. Изведнъж зърнах човек, който стоеше на другия край на пътеката. Щом наближих, започна да прави поклони и теманета. Това трябва да е кириос Александрос, помислих си.

„Бог те праща“, каза той и посочи към небето, усмихвайки се като в екстаз. Любезно ме освободи от палтото и кутията с обяда, доверявайки ми възторжено, докато подтичваше пред мен, какво щастие било отново да види човешко същество. „Тази война… — продължи, кършейки ръце и вдигайки благочестиво очи в няма молитва. — Тази война… Никой вече не идва тук. Александрос е сам-самичък. Фестос е мъртъв. Фестос е забравен.“ Наведе се да откъсне цвете и ми го подаде. Гледаше цветето тъжно, сякаш му съчувстваше за нещастната участ да разцъфне незабелязано. Бях се спрял да хвърля един поглед на околните планини. Александрос стоеше до мен. Чакаше мълчаливо и почтително да кажа нещо. Не можех да промълвя и дума. Сложих ръка на рамото му и се помъчих да изразя чувствата си с овлажнели очи. Той ме погледна като вярно куче; улови ръката, която бях положил на рамото му, и привеждайки се ниско, я целуна.

1 ... 58 59 60 61 62 63 64 65 66 ... 93
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)