Колосът от Маруси [bg]

Гърция е това, дето всеки знае, даже in absentia102, даже и децата, идиотите или още неродените. Тя е това, което предполагаш, че Земята би могла да бъде, ако й е бил даден шанс. Тя е подсъзнателният праг на невинността. Тя е каквато е била от раждането си, гола и открита. Не е потайна и недостъпна, не е страховита, не е предизвикателна, не е претенциозна. Тя е създадена от земя, въздух, огън и вода. Променя се със сезоните, хармонично, в един плавен ритъм. Тя диша, зове, откликва.

Крит е нещо различно. Крит е люлка, инструмент, вибрираща епруветка, в която е бил извършен вулканичен експеримент. Крит може да успокои съзнанието, да усмири кипежа на мисълта. Толкова дълго и пламенно бях копнял да видя Крит, да докосна пръстта на Кносос, да зърна избледнелите стенописи, да стъпя там, където „те“ са вървели. Пренасях се в Кносос, без да се замислям за останалата част от Крит. Отвъд Кносос за мен не съществуваше друго освен безкрайна австралийска пустош. Не знаех, че Омир е възпял стоте града на Крит, защото така и не се хванах да прочета Омир; не подозирах също така, че находки от минойския период са били открити в гробницата на Ехнатон103. Знаех, или по-скоро вярвах, единствено, че тук, в Кносос, на остров, дето днес едва ли някой смята да посети, двайсет и пет или трийсет века преди зората на онова разочарование, наречено християнство, е било положено началото на един начин на живот, в сравнение с който всичко, което оттогава насам се е случило в западния свят, изглежда бледо, хилаво, призрачно и обречено. Западният свят, казваме ние, без дори да се сетим да вземем под внимание другите велики социални експерименти, извършени в Южна и Централна Америка, неизменно пренебрегвайки ги в бързите си исторически проучвания, като да са били случайни, и прескачаме от Средновековието към откриването на Америка, сякаш клетият разцвет на северноамериканския континент бележи продължението на линията на истинския възход в човешката еволюция. Седнал на трона на цар Минос, аз се почувствах по-близо до Монтесума, отколкото до Омир или Праксител, или Цезар, или Данте. Гледайки минойските надписи, си спомних за легендите на маите, които бях виждал в Британския музей, врязали се в паметта ми като най-удивителните, най-естествените, най-изкусните калиграфски образци в дългата история на писмеността. Кносос или това, дето се е случило тук преди почти петдесет столетия, прилича на главината на колело, на което са били напасвани много спици, само за да изгният по-късно. Колелото е било великото откритие; сетне хората са се изгубили в лабиринт от дребни изобретения, просто допълнения към великия първичен факт на самата революция.