Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дяволската стъпка [bg]
Дяволската стъпка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дяволската стъпка [bg]

Электронная книга - «Дяволската стъпка [bg]». Краткое содержание книги:

Вашингтон изпада в шок! Покушението над няколко правителствени служители в строго охраняваните офиси на Капитолийския хълм носи почерка на „Призрак 61“. Смятаната за мъртва водачка на терористичната организация Яибо явно е възкръснала, а с нея и кошмарът на агента Хюго Фицдуейн. А когато залог се оказват собствената му жена и нероденото им дете, започва ужасяващо спускане в ада, от който жив ще излезе само един — коварната Ошима или безпощадният Фицдуейн…
1 ... 58 59 60 61 62 63 64 65 66 ... 203
Перейти на страницу:

— Кой да се оправи? — попита Фицдуейн.

— Кажи-речи всеки, който носи карта на държавен служител — отвърна Килмара. — Което пък в този край на света означава ужасно много народ.

— Знаят ли нещо?

— Не още — поклати глава Килмара. — Но още е рано.

Фицдуейн не продума.

Чифуне се бе помъчила да се подготви психически за срещата, но когато Фицдуейн влезе в стаята, тя се почувства така, сякаш никога не е знаела как се посрещат несгодите в живота.

Зряла жена, тя се чувстваше беззащитна. Самообладанието я напусна. Заля я вълна от емоции и сърцето й бясно заби. Спомни си кога бяха заедно за последен път. В самолета, с който Фицдуейн излиташе от Токио и се връщаше в Ирландия при Катлийн. Да се ожени за Катлийн — мъжът, в когото тя, Чифуне, се бе влюбила! И в когото още бе влюбена…

Тя се поклони официално. Застанал до нея, Ога стори същото.

Фицдуейн отвърна на поклоните им. Изправяйки се, Чифуне за миг срещна погледа му и разбра, че той нищо не е забравил, че тя все още е много важна за него. Прииска й се да го прегърне, да го приласкае, но това не бе прието в службата.

— Танабу-сан и Ога-сан, много ми е приятно да ви видя отново — каза Фицдуейн.

Ога просия. При първата си среща с гайджина се бе отнесъл с подозрение към него, но тези първоначални резерви бяха прераснали в силно уважение. Остана само това, което засягаше Чифуне. Той просто бе предан на Танабу-сан и не му се искаше тя да страда.

— Фицдуейн-сан, дълбоко съжаляваме, че не успяхме да сторим нещо повече — започна Чифуне, — но мислим, че можем да ви помогнем.

— Катлийн е жива — каза Фицдуейн с равен глас — и ще си я върнем. Това е едното от двете сигурни неща. Другото е, че този път Ошима ще бъде спряна завинаги.

— Фицдуейн-сан — отвърна Чифуне предпазливо, — не е сигурно дали Ошима е отвлякла Катлийн.

— Но е вероятно — възрази Фицдуейн.

— Да, вероятно е — съгласи се Чифуне.

— Хайде да си поговорим малко — продължи Фицдуейн. — С колко време разполагате?

— Колкото е необходимо — отвърна Чифуне. — Ога-сан е бил десантчик, а десантчиците имат един девиз, който събира в себе си всички отговори.

— „Докрай!“ — цитира го Ога.

На Килмара му мина мисълта, че Ошима вероятно има същия девиз. Нищо не би я спряло.

Три часа по-късно Фицдуейн вече остро чувстваше, че не си е доспал както трябва и почти бе убеден, че с каквото и да го бяха напомпали ФБР, то не бе нещо, с което да си играеш често. Но все пак, като, оставеше настрана умората и главоболието, усещаше, че безпомощността, която изпитваше по-рано, се бе изпарила. Той вече действаше и скоро всичко щеше да бъде ясно. Е, може би нямаше да се вмести в стандартите за улики на ФБР, но той, Фицдуейн, разчиташе на инстинкта си, който рядко го бе подвеждал.

Чифуне и Ога си бяха отишли. Фицдуейн и Килмара обмисляха онова, което бяха чули.

— Нещо, което не бива да забравяме — каза Килмара, — е, че положението на Чифуне не е особено леко. Нейните хора не й вярват, иначе биха й казали по-рано, че Ошима е жива. А тук, в Щатите, ситуацията е още по-тежка. Не може просто да отиде във ФБР и да им разкаже историята на своя живот. Тя е агент на чужда държава и в момента работи с помощта на мрежата, създадена от Коанчо тук. Само кажи на федералните за това, и ще ги опаковат по-бързо от опаковъчна машина.

— Япония е приятелска страна — възрази Фицдуейн.

— Това не им дава право да разполагат шпионска мрежа в Съединените щати — каза Килмара. — И не забравяй, че приятелска означава много неща, включително и доста здрав индустриален шпионаж. Приятелска съвсем не означава „да плеснем с ръце, да се прегърнем и да започнем да си разменяме секретна информация“. Това е нещо като отношението ти към тъщата.

— Добре де — съгласи се Фицдуейн. — Разбирам, че Чифуне е дошла да издири Яибо и работи със свои хора, но защо, когато й е замирисало на екшън, не ми се е обадила? Знаела е, че съм тук. Звъняла е вкъщи, там я познават, казали са й къде съм.

„Защото според мен тя все още те обича, Хюго, и не е била сигурна как ще се държи при една евентуална среща“, искаше да каже Килмара, но сега не му беше времето за такова прямо изявление.

— Сигурно се е канела да ти се обади — рече вместо това Килмара, — но тази бъркотия, дето гръмна тук, я изпревари. Освен това и Чифуне, и Ога подчертаха, че не са знаели какво точно ще стане. Знаели са, че ще се проведе някаква среща на терористи. Не са очаквали никаква акция, камо ли пък такава касапница. По дяволите, кой ли е очаквал?!

1 ... 58 59 60 61 62 63 64 65 66 ... 203
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)