Дяволската стъпка [bg]

— Сериозна охрана — промърмори той.

— Скоро ще се научим да удряме изпреварващо — каза Килмара.

— Е, ако рекат да ни ударят тази нощ, сигурно ще го проспя — отвърна Фицдуейн, прозявайки се широко. — Лягам и умирам.

— Преди това обаче трябва да свършиш още една работа — спря го Килмара. — Дана иска да ти се извини, че е изтървала подопечната си — той се изправи. — Ще отида да я извикам.

Според капитан Дана Фелтън Катлийн на три пъти я молила да я остави на мира. Било й писнало от охрана и искала малко да отдъхне. Дана изостанала, за да не се вижда, и малко след това изгубила Катлийн, която се отбила от пътя, по който се разбрали да кара.

Правило в бизнеса на телохранителите бе, че безопасността на клиента е по-важна от неговите чувства. От друга страна обаче, ако Катлийн е решила, че има нужда от пространство, би било много неразумно някой да й се противопостави, защото тя спокойно е могла да се отърве от опашката си. Разказът на Дана звучеше достоверно и Фицдуейн не би могъл да я упрекне.

— Чувствам се като пълно лайно, сър — приключи Дана. — Трябваше да не я слушам, нямам никакво извинение, сър. Прилошава ми, като си помисля за това, което се случи на госпожа Фицдуейн. Каквото и да…

Фицдуейн вдигна ръка, за да спре пороя от развълнувани и накъсани изречения.

— Колко души са необходими, за да се осигури надеждна охрана на един човек, Дана? — попита я той.

— Зависи, сър — отвърна тя. — Поне шестима, ако заплахата е сериозна. Един или двама, ако е рутинна. По дяволите, сър, не мислех, че ще стане така!

— Знам на какво е способна жена ми, когато иска да остане сама, и знам също така на какво си способна ти. Никой от нас не е очаквал, че опасността е толкова голяма. Ако си била с Катлийн, когато са я отвлекли, сега да си мъртва като Тексас. И аз адски съм доволен, че си жива.

Дана вдъхна дълбоко, в ъгълчетата на очите й се появи влага.

— Тексас ми липсва ужасно, беше добра приятелка. Искам да отмъстя за нея, сър. Какво трябва да направя?

Фицдуейн се усмихна уморено.

— Пази ме добре, докато измисля как да измъкна Катлийн. Става ли, капитане?

— Хуа, сър! — отривисто извика капитан Дана Фелтън.

Скоро след като тя излезе, Килмара се върна, понесъл бутилка червено вино и две чаши.

— По-добре, отколкото да гълташ хапчета — каза той.

— Какво означава хуа! — попита го Фицдуейн.

— „Тъй вярно“ или нещо подобно — отвърна Килмара. — Освен това излъчва опознавателни сигнали. За десантчиците, ако си готин, значи си хуа пич.