Проклятието на инките [bg]

- Изненадан съм да ви видя толкова късно - каза Гонсалес, докато предаваше повода на Капос и се зае да отвърже пушката на Хайръм Бингам от седлото.

- Ръката Божия никога не спи - отвърна еписко­път. - Можете да вървите, Капос. Казах.

Лейтенант Капос изглеждаше смутен, а магарето му пристъпваше назад-напред, сякаш искаше да по­бегне.

- Ще изчакам тук - отвърна той, мъчейки се да укроти животното.

- Отиваш у дома при семейството си - нареди му Гонсалес, докато изкачваше стъпалата на манастира с пушка в ръка покрай кралския герб на Испания, изваян с гордост в камъка. Емблемата сочеше, че сградата принадлежи за вечни времена на испанския крал. Гонсалес махна на верния си лейтенант и се скри от дъжда за първи път от дни.

Манастирът представляваше величествена сграда с над сто стаи на три етажа. Квадратен и с огромен централен двор, той беше дом на повече от четиресет свещеници и послушници, които се обучаваха и живееха тук. Обикновено беше пълен с хора, но в този късен час никъде не се виждаше жива душа.

Гонсалес свали шапката си и прокара пръсти през мократа си коса, преди да затвори големите порти и да пусне тежкото резе. Пооправи, доколкото може, мократа си униформа и провери дали всички копчета на куртката му са закопчани. Когато се обърна, епис­копът стоеше в средата на голямото фоайе с протег­ната напред ръка със златния епископски пръстен. По стените от двете му стени имаше две големи картини. Отдясно бе великолепната Дева Мария, а отляво - спокойната фигура на Йосиф от Назарет, и двамата със сияйни ореоли около главите.

Гонсалес приближи бързо и падна на колене да целуне страстно пръстена. Краката го боляха толко­ва, че колениченето бе мъчително, но той не се изда­де с нищо.

- Простете, отче, идвам с още лоши новини.

- Провалили сте се в залавянето на белия чужде­нец на име Уилсън Даулинг - каза епископ Франси­ско. - Това е огромна грижа за мен.

Гонсалес нямаше дори време да се запита откъде епископът би могъл да знае това.

- Отче, аз съм по-загрижен за случващото се в Куско. За убийствата и изчезналите хора. Сякаш воалът на злото се е спуснал над пазения ни досега град.

Епископ Франсиско рязко дръпна ръката си, по­казвайки колко е недоволен.

- Ще ми кажете каквото искам да знам! - грубо рече той. - Изпратих ви на важна мисия да заловите враговете на Църквата. Ще изпълнявате моите на­реждания, капитане, докато не кажа друго.

- Съжалявам, отче. Прав сте, разбира се. - Все така на колене, Гонсалес му поднесе очуканата пуш­ка, като я държеше с двете си ръце. - Това е тяхно - каза той.

- Изпратих ви на мисия да доведете онези мъже, а вие ми носите пушката им? - Епископът се обърна и закрачи по полутъмния коридор към централния двор. - Това ли е всичко, което имате за мен? - из­вика той.

Гонсалес внимателно подпря пушката на стената и ускори крачка, докато не се озова малко зад епис­копа.

- Моля ви, отче, нека обясня какво стана. - Вода­та, капеща от дрехите му, оставяше диря по камен­ния под. - Както пожелахте, потеглихме с въоръжен контингент в преследване на мъжа на име Уилсън Даулинг и спътника му Хайръм Бингам. Чужденците се движеха бързо в лошото време, калта и тъмнината. Много по-бързо, отколкото можех да си представя, сякаш ги гонеше самият дявол. - Гонсалес млъкна за момент, за да събере мислите си. - Яздихме цяла нощ, без да спираме, но когато стигнахме бараката при железопътната линия, чужденците вече ги няма­ше. Претърсихме района и за наш ужас открихме, че две от магаретата им са били осакатени и убити. Жи­вотните бяха умрели от ужасна смърт. Водачите ми казаха, че това е дело на местни индиански воини. Не ги видяхме, но следите им бяха навсякъде, сякаш бяха полудели.