Проклятието на инките [bg]

Чад остана на пътеката с вдигнат пистолет, до­като и последните хора на дон Ерависто не бяха за­копчани и свалени от влака по двойки през предна­та врата.

- Това е тихо и малко селце - каза Севалос, като гледаше навън. - Никога не е имало големи неприят­ности. Тук има добра енергия. - Ръцете му се свиха в юмруци. - Предполагам, че затова инките са по­строили великия си град на това място. Знаели са, че е специално.

Даниел Ерависто беше един от последните двама, които свалиха от влака. Хелена видя, че я гледа.

- Бихте ли ме извинили, капитане? Искам да пого­воря с онзи човек, ако нямате нищо против.

Севалос ѝ даде знак с цевта на автомата си да оти­де при него.

- И аз идвам - обяви Чад.

- Съжалявам за баща ви - каза Хелена, докато слизаше от влака и вървеше към Даниел. Силният дъжд налагаше яростно ламаринения покрив и от шума трудно се чуваше.

Даниел се закова на място, спирайки и едрия мъж, за когото бе закопчан, както и войника, който ги во­деше по перона.

- Защо баща ви ми причини това? - попита Хе­лена.

- Очевидно е, че е изгубил ума си - отвърна най-сетне той.

- Само това ли можете да ми кажете? Баща ви каза, че ви е подготвил за този момент. Какво озна­чава това?

- Баща ми има психични проблеми и има нужда от лечение. Няма друго за казване. Сигурен съм, че можем да стигнем до финансово споразумение, кое­то ще ви компенсира за понесените травми.

- Не искам парите ви - отвърна Хелена. - Искам да ми кажете защо баща ви си мислеше, че ме познава?

Едрият мъж зад Даниел зашепна нещо в ухото му, но младият Ерависто му каза да млъкне.

- Знам само това, сеньорита. Съжалявам.

- Баща ви насочи пистолет към мен, за бога! Каза, че смъртта ми щяла дапромениисторията. Подобно нещо е много трудно за разбиране.

Даниел отново тръгна.

- Не мога да ви кажа нищо повече.

- Вие сте съучастник в отвличане и опит за убий­ство! - извика Хелена. - Не направихте нищо, за да ми помогнете. Вие и всичките ви спътници ще влезе­те в затвора, ако реша да повдигна обвинение срещу вас. Ако ми кажете какво знаете, може и да ме убеди­те да размисля.

Даниел спря и се обърна към нея. Белезниците го тормозеха - личеше си по начина, по който извиваше ръцете си.

- Ако сте честен с мен, ще се откажа от обвинени­ята срещу вас - предложи Хелена.

- Баща ми открай време твърдеше, че русокоса жена ще влезе в онази изоставена барака край ли­нията. Беше толкова фиксиран в убежденията си, че щом чу, че смятат да съборят бараката, купи земята, така че да си остане.

- Значи притежава бараката? - попита Хелена.

- Както и земята около нея. Обсебен е от онова място, откакто се помня. - Даниел замълча за мо­мент. - Искам да ви попитам защо влязохте в бара­ката? В края на краищата, именно вашите действия предизвикаха тази реакция у него.