Смърт по сценарий [bg]

Жена? Деветдесет и шест от всеки сто стрелци бяха мъже. Досега бяхме търсили мъж.

Вече тичах към Медисън Авеню, вадейки пистолета в движение, когато тя отново натисна спусъка. Личеше си, че не е професионалист. Позицията ѝ за стрелба беше изцяло погрешна и ръката ѝ отхвръкна назад след изстрела. Нямах представа в кого се цели, но видях как куршумът прониза главата на Хенри Мюленберг, предизвиквайки експлозия от кръв, кости и мозък.

Тълпата потъна в хаос. Огражденията препречваха пътя от едната страна, от другата беше мемориалният дом. Шепа хора побягнаха на север по 82-ра улица, но по-голямата част от тълпата се втурна право към мен, тичайки в посока, обратна на "Медисън". Стрелецът, който се намираше на по-малко от три метра от Кайли и Спенс, насочи оръжието си към тях.

Спрях на място в опит да се прицеля по-добре.

В същия миг бях повален.

Огромен мъжага в лилава тениска ме изблъска отстрани, изрита оръжието от ръката ми и се стовари върху мен на земята, крещейки: "Хванах го! Хванах го!".

Чух още един изстрел, след това още един и още един, Докато нови и нови цивилни граждани в порив да проявят геройство, се трупаха на купчина върху мен.

Успях да преброя общо пет изстрела и след това нищо. Изминаха пет секунди. Седем. Десет. Стрелбата беше престанала.

Онези от Центъра за борба с тероризма се бяха оказали прави — всяко събитие с активен стрелец е различно. Нямах представа какво ще се случи оттук нататък, а в момента, с лице, притиснато към разкаляните плочи, нямах представа и как е приключила престрелката.