Смърт по сценарий [bg]

65

Да се промъкне вътре, за да види Мики, изобщо не беше кой знае какво предизвикателство, реши Хамелеона.

Ченгето на приемното бюро беше заето, но наистина изумително е колко бързо можеш да стигнеш до началото на една опашка само ако носиш черна риза с бяла якичка и златен кръст.

— Аз съм отец Макдугъл — представи се Гейбриъл, щом прочете баджа с името на Макграт. — Един от енориашите ми ме извика, името му е Мики Пелц. Наскоро е бил освободен от затвора и сега стриктно се опитва да следва правия път. Притеснил се е да няма някакви проблеми с полицията. Какво е направил, ако мога да попитам?

— Нищо, доколкото знам, отче — отвърна Макграт. — Той не е арестуван. Тук е, за да отговори на няколко въпроса на детективите, разследващи един случай.

— О, значи ще се успокои. Той е добър човек и аз наистина вярвам, че миналото е останало зад гърба му. Докато беше в затвора, той откри Бог.

— С много от тях става така, отче.

— Моята работа е да се уверя, че това изпитание няма да разклати вярата му. Имате ли нещо против, ако седна при него за малко и му дам някои духовни напътствия, както и нещичко, с което вероятно да утоли жаждата си? — попита Гейбриъл и показа прозрачна пластмасова бутилка с минерална вода Poland Spring.

— Това да не е светена вода, отче? — попита полицаят.

— Не — отвърна Гейбриъл. — Но при цена от два долара за малка бутилка ще ти се струва, че самият Той собственоръчно я е благословил.

Полицаят се разсмя здравата. Кой ирландец би устоял да се засмее на забавен свещеник?

— Дона, моля те, заведи отец Макдугъл във втора стая — каза полицаят.

Хамелеона го дари с най-искрената си усмивка на добър християнин. Беше си осигурил разрешение да убие господин Пелц. Алилуя!

Мики, естествено, беше изумен да го види тук. Закле се още веднъж, че няма да каже и дума на никого.