Смърт по сценарий [bg]

— В такъв случай благодари му от мое име за вечерята и му кажи, че съжалявам, задето съм го разочаровал — усмихнах се аз и вдигнах ръка от сметката.

"Травиата" се оказа буквално хипнотизираща.

— Хареса ли ти наистина? — попита ме Черил, когато излязохме от залата.

— Шегуваш ли се? Това си беше класическа любовна история. Момчето среща момиче, момчето губи момичето, момичето умира от туберкулоза в трето действие — какво по-романтично от това?

Тя ме хвана за ръка, двамата преминахме през площада и спряхме пред една от най-разпознаваемите градски забележителности — фонтана "Ревсън".

— Обърни се — заповяда ми тя.

Обърнах се и застанах с лице към операта. Отдалеч приличаше на катедрала с кристалните полилеи, осветяващи красивите стенописи вътре, и петте огромни арковидни прозореца, издигащи се от пода до тавана. Фонтанът добавяше допълнителна доза великолепие с разноцветните си светлини и изпипана до съвършенство хореография на спектакъла от водни струи.

— Вземам си думите назад — прошепнах аз, — дори по-романтично е от момиче, което умира от туберкулоза.

— Хората идват от цял свят само за да застанат на мястото, където стоим в момента — каза Черил.

Извърнах се към нея и я прегърнах през кръста.

— Може да се окаже, че това е най-хубавото място в цял Ню Йорк за първа целувка — казах аз.

Тя се доближи до мен и прошепна:

— Може и да си прав.

Устните ни се срещнаха и се докоснаха нежно, докато водата танцуваше около нас, покривайки ни с облак ситни капчици.