Смърт по сценарий [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс, Кэрп Маршалл
- Серия: Отдел Специални клиенти #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1481-4
- Переводчик: Стоянка Карачанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смърт по сценарий [bg]». Краткое содержание книги:
— Джордан и Макдоналд ли?
— Човече, наистина си много добър! — подсвирна от удивление Мики.
— Не беше трудно — отвърна Гейб. — Същите търсят и мен.
— Добре, не се притеснявай, че ще им кажа нещо. Не съм арестуван. Те просто искат да поговорят с мен, но вярвай ми, аз нямам намерение да говоря с тях.
— Обадиха ли се вече на пробационния ти служител? — попита Гейбриъл.
— Накараха ме да му се обадя от апартамента, такава беше уговорката. Той също трябва да присъства, докато ме разпитват, но бил на едно изслушване в "Синг Синг" до един часа следобед, затова аз просто си седя тук и не правя нищо, докато той не се появи.
— Мики, не те чувам добре. Връзката се разпада — каза Гейб.
— Казвам, че просто седя тук и чакам пробационния — повтори Мики.
Гейб затвори.
Мики беше пълен идиот. Беше се държал много мъжки и наперено пред ченгетата, но пробационният му щеше да го смачка за нула време. Гейб вече пишеше сцената в главата си.
Мики Пелц е в залата за разпити с ДЕТЕКТИВИ ДЖОРДАН и МАКДОНАЛД. Влиза пробационният му служител (ПС).
ПС: Здравей, Мики. Искаш ли да си поиграем на въпроси и отговори?
МИКИ: Разбира се, шефе. За тебе винаги.
ПС: Какво избираш — футбол или бейзбол?
МИКИ: Какво искаш да кажеш?
ПС: Ако избереш футбол, се връщаш обратно в затвора от шест месеца до година. Ако избереш бейзбол, ще бъде от две до четири години.
МИКИ: Да се връщам? Защо? Нищо не съм направил.
ПС: Чух, че си се свързал с издирван престъпник. Масов убиец. Гейбриъл Беноа.
МИКИ: Казах и на ченгетата, че от години нито съм чувал, нито съм виждал Гейб.
ПС: В такъв случай, като се върна и претърся апартамента ти, не би трябвало там да намеря негова ДНК.
МИКИ: И какво, ако има негова ДНК там? Преди време ме е посещавал. А може и да е влизал там, докато ме е нямало. Това не е доказателство, че съм се срещал с него.
ПС: На ченгетата им трябват доказателства, Мики. На мен не ми трябват. Достатъчно ми е само разумно предположение, че си се върнал към старите си престъпни навици и си нарушил условията, при които си бил освободен. Сега ме слушай внимателно, защото няма да повтарям. Кажи ми какво планира Гейбриъл Беноа и ще се окажа прекалено зает, за да се занимавам с търсене на неговото ДНК в апартамента ти. Само че искам всички подробности и ги искам поднесени на златна тепсия, защото сребърната вече не е на масата.
И това щеше да е достатъчно. Мики щеше да се разпее като евтина курва в долнопробен бардак.
Мобилният телефон на Гейб иззвъня.
Лекси! О, дано да е Лекси.
Провери обаждането — беше от Мики.
Не отговори. Разговорите с Мики си бяха чиста загуба на време. Сега трябваше просто да накара копелето да замлъкне завинаги.
И трябваше да го направи преди един часа следобед.
59
Когато най-сетне се добра до апартамента, дрехите му бяха подгизнали от пот от главата до петите. Отнесе експлозивите в спалнята, съблече се, взе си бърз душ и се замисли какво да облече за следващата сцена.
Лекси щеше да знае, но нея я нямаше. Гейб се разрови из гардероба и извади най-доброто, което успя да открие.
Часът беше 10:30. Имаше време, докато се появи пробационният служител на Мики, но имаше нужда да пийне нещо преди това. Грабна една от чашите за шампанско на Лекси, оставени на сушилника до мивката, и си наля малко водка. Количеството не бе достатъчно да го напие, само колкото да отпусне напрежението.
Седна на компютъра на Лекси, включи го, отвори "Файърфокс" и провери историята на браузъра, за да види какви сайтове беше отваряла последно. Бяха обичайните глупости — Перез Хилтън, TMZ и "Астрологични връзки".
Провери електронната ѝ поща, може би му беше изпратила нещо и той не го беше получил на мобилния си, но и там нямаше нищо.
Отвори папката с наскоро създадените документи и тогава го видя най-отгоре — файлът се казваше AltScene. doc и беше с дата от вчера.
Алтернативна сцена? Лекси, какво правиш?
Кликна два пъти с мишката върху иконата и документът изпълни екрана.
ПАНДЕМОНИЯ ПАСИОНАТА изглежда прекрасно в своята траурна малка черна рокля, докато чака търпеливо зад полицейските заграждения, поставени за мемориалната служба на Иън Стюарт. Опечалените излизат бавно и на малки групички от параклиса, но тя пропуска дребните риби. Дошла е за Голямата. Това е моментът на Пандемония, време за отплата.