4-ти юли [bg]

— Лейтенант Боксър, вярвате ли в спазването на полицейските процедури?

— Да.

— Бяхте ли пияна през въпросната вечер?

— Не. Вечерях с приятелки. Изпих няколко питиета, преди да приема обаждането на Джейкъби.

— И не сте била на дежурство?

— Не.

— Когато не сте на дежурство, противоречи ли пиенето на някакви правила?

— Не.

— Когато се качихте в колата с инспектор Джейкъби, вие официално сте поели отново дежурството.

— Да. Но бях сигурна, че способностите ми са непокътнати. И сега твърдя това.

— Бихте ли се определила като ченге, което следва стриктно правилника?

— Да, но правилникът не обхваща всички обстоятелства. Понякога се налага да се справяш с конкретна ситуация и да се облягаш на най-добрата си преценка.

Насочвана от Юки, разказах историята до момента, в който с Джейкъби отворихме със сила вратата на разбитата кола и измъкнахме от нея децата на Кабът.

— Допуснах грешка, защото хлапетата изглеждаха много зле. Дожаля ми за тях.

— Защо ви дожаля за тях?

— И двамата плачеха. А Сам също така кървеше, повръщаше и ми се молеше.

— Бихте ли пояснили?

— Проплака „Моля ви, не казвайте на татко. Той ще ме убие“.

— И как постъпихте вие?

— Както каза инспектор Джейкъби, трябваше да ги извадим от колата. Имаше опасност от експлозия на бензиновия резервоар. Прибрах оръжието си, за да мога да стисна здраво вратата на колата, и заедно с инспектор Джейкъби ги изведохме навън.

— Продължете, лейтенант.

— Когато се озоваха вън от колата, трябваше да сложа белезници на Сара. Но вместо това се отнесох с нея като с жертва на тежко пътно произшествие. Поисках да видя шофьорската й книжка, а тя извади пистолет от якето си и ме простреля, първо в рамото и след това в бедрото. Паднах на земята.

— Къде беше инспектор Джейкъби, когато Сара стреля по вас?

— Инспектор Джейкъби викаше линейка.

— Къде беше оръжието му?

— Беше в кобура му.

— Сигурна ли сте?

— Да. Той говореше по телефона. Пистолетът бе прибран в кобура. Извиках му „Пистолет!“ точно преди Сара да стреля по мен. Видях, че Джейкъби се обърна и ме видя да падам. В този момент Сам Кабът стреля в него и го улучи два пъти.

— Сигурни ли сте, че сте видели всичко това, лейтенант? Не загубихте съзнание?

— Не. Бях в съзнание през цялото време.

— А инспектор Джейкъби изгуби ли съзнание?

— Да. Помислих, че е мъртъв. Видях как Сам Кабът го ритна в главата и той не се помръдна, нито се опита да се защити.

— Видели сте Сам Кабът да рита инспектор Джейкъби в главата. Продължете, моля.

— Навярно са помислили, че съм мъртва, защото явно напълно ме бяха забравили.